Министерски съвет

Център за превенция и противодействие
на корупцията и организираната престъпност

Оценка на въздействието на законодателството

Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП) и Съветът за административната реформа към МС организираха кръгла маса на тема: „Оценка на въздействието на законодателството". Форумът се проведе на 8 юли в гр. София и в него взеха участие представители на институциите, участвали в процеса по изготвянето на промените в Закона за нормативните актове, които ще влязат в сила в началото на ноември 2016 г. С презентации се включиха и участници от министерства и неправителствени организации.

Поводът за кръглата маса бе приемането на промените в Закона за нормативните актове, които ще влязат в сила в началото на ноември 2016 г., с които за първи път се въвежда изискване за оценка на въздействието на законодателството. Изискването предстои да се прилага спрямо законодателната инициатива на Министерски съвет и на народните представители.

„Качеството на законодателството е в пряка връзка с възможностите за корупционни практики. Колкото по-обоснован, по-ясен и справедлив е един закон, толкова по-малко са и вратичките, които той отваря за корупция. И обратно - създаването на двусмислени, лошо разписани правни норми благоприятства корупцията". Това обяви и.д. директорът на ЦППКОП Елеонора Николова в експозето си. Тя оцени като положителна стъпка новите изменения в Закона за нормативните актове - Глава 2, която въвежда предварителната и последваща оценка на въздействието.

„Не всички закони служат еднакво добре на хората, не всички от тях трябва да съществуват днес, независимо какви  са били техните цели и генезис. Оценката на въздействието е необходима, когато се приема един закон, за да знаем  отношенията, които той регулира; има ли управленски алтернативи; необходима ли е изобщо нормативна промяна и трябва ли тя да се случи на ниво закон", каза Антон Герунов, началник на политическия кабинет на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи и секретар на Съвета за административна реформа. Той акцентира върху необходимостта да се предвидят ефектите от приемането на законите - икономически, социални, демографски, върху околната среда и др. Г-н Герунов допълни, че след 5-годишен период една последваща оценка на законодателния акт ще даде отговор на въпроса дали законът е изпълнил целите си и има ли смисъл от него.

Антон Герунов посочи пример от опита на Великобритания, където оценката на въздействието на законодателството е „ефективен и лесно приложим публичен инструмент". През 2010 г. тогавашното правителство анализира 6 000 правни норми, които регулират стопанската дейност с цел да се установи доколко те са в полза на гражданите и бизнеса. Констатирано е било, че 2 000 закони пречат на бизнеса и те биват премахнати; 2 000 са били оценени като смислени, но подлежащи на реформа предвид променените условия;  останалите 2 000 са били оценени като  „добри закони", които изпълняват целите си и подпомагат гражданите и фирмите.

Опитът на Народното събрание във връзка с оценката на въздействието на законодателството бе представен от доц. Антоний Гълъбов - съветник в кабинета на председателя на Парламента. Той посочи като сериозен проблем при изготвянето на оценката „демаркационната линия между управленска логика и политическа воля". Доц. Гълъбов обясни: „Ние сме в състояние много бързо да идентифицираме законопроект с високо равнище на риск, но тогава се изправяме на всяка стъпка пред това, което се нарича политическа воля. Не можем да спрем законодателната инициатива на народните представители; не можем да ограничим волята и свободата им. Ако един народен представител или група народни представители искат да внесат определено предложение за изменение и допълнение в закон и успеят да спечелят необходимото мнозинство в Народното събрание, ние не можем да кажем, че това ще нанесе щети". Според доц. Гълъбов решението при идентифициране на рисков потенциал в законопроект на депутат е да бъде изисквана последваща оценка на въздействието.

В дискусията с експозе на тема: „Качеството на законодателството като елемент от понятието за правова държава" се включи Иванка Иванова, директор на Правната програма на Институт „Отворено общество": „Ние не сме в бизнеса с краставици и домати; не може да има първо, второ и трето качество на един закон. Един закон или отговаря на определени характеристики - направен е публично, направен е след демократична процедура, направен е след обществено обсъждане; ясно е какви цели преследва - и тогава той е закон.... или просто не е закон и тогава държавата не е правова". Г-жа Иванова се базира на доклад на Венецианската комисия от 2011 г. и практика на Европейския съд по правата на човека, в който се дефинират 25 индикатори за определяне на една държава като „правова държава".

Представителят на неправителствената организация посочи риск при прилагането на Закона за нормативните актове: мигриране на законодателната инициатива към депутатите (тенденция в последните две-три години).  „Вторият голям риск е свързан с факта, че ние нямаме орган, който накрая да каже приетият закон отговаря ли на тези принципи за правовата държава или не. Ако по-голяма част от уредбата, която в момента е Закон за нормативните актове, беше конституционна уредба, тогава Конституционният съд щеше да се произнася по тези въпроси", обясни Иванка Иванова. Тя представи и резултатите от национално представително изследване на общественото мнение, което „Отворено общество" е направило през 2015 г. и се базира на показателите от Доклада на Венецианската комисия.

Презентации на участниците в кръглата маса: