Министерски съвет

Център за превенция и противодействие
на корупцията и организираната престъпност

Бежанската криза - предизвикателство пред българските институции

"Когато в края на 2015 г. определяхме рисковите зони за корупция и организирана престъпност - сферите, където двете явления се припокриват, решихме, че предизвикателство ще бъде и темата, свързана с бежанската вълна в Европа. Поставихме си за цел да направим един обстоен преглед на всички нормативни документи - от национален, европейски и международен характер. Желанието ни бе анализът да не се базира на стереотипи, митове и страхове, а на факти." Това обяви Елеонора Николова, и.д. директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП) на кръгла маса на тема: „Бежанската криза-предизвикателство пред българските институции. Превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, свързани с бежанския проблем". Събитието се състоя на 26 септември и в него взеха участие представители на държавни институции, академичната общност, експерти и журналисти.

Форумът е в синхрон с проекта, който Центърът разработва - „Анализ на законодателството на ЕС за убежището и бежанците. Модел на решение на бежанския проблем и хуманитарната криза. Противодействие на организираната престъпност и корупцията, свързани с миграционните проблеми".

Експертите на ЦППКОП са установили, че българското законодателство в голяма степен е съобразено с европейското, което гарантира гражданско-правния статут на бежанците-условия за трудова адаптация, социално осигуряване, образование и др. Проблем обаче е идентифициран в наказателно-правната сфера.

„Корупционните практики с участието на длъжностни лица от различни държавни органи са добре обхванати от нашия законодател - предоставя се възможност при разкриване на престъпление, то да бъде адекватно наказано. ЦППКОП открива дефицит при наказването на така наречените трафиканти, които са елементи от престъпни мрежи", каза Елеонора Николова. Тя обясни, че трафикът на хора се превръща в заплаха за националната ни сигурност и санкциите за трафикантите трябва да се завишат. ЦППКОП предлага да се определи специален минимум на наказанието лишаване от свобода (както е например в някои европейски държави), което ще възпрепятства трафикантите да получат по-лекото наказание пробация. Предвижда се и криминализиране на подготовката и организацията на трафика на хора.

Предложение на Центъра е отнемането в полза на държавата на превозното средство, което е било използвано за преминаване на границата. Експертите на ЦППКОП призовават за по-сериозни санкции, когато трафикантите превеждат през границата група от хора. "Една е отговорността за трафикиране на едно лице, друга следва да бъде отговорността, когато се трафикират групи хора", обясни Елеонора Николова и допълни, че това предложение също е съобразено с добрите европейски практики.

Доц. Антоний Гълъбов, съветник в кабинета на председателя на НС и преподавател в Нов български университет, акцентира в екпозето си върху явлението „ловци на бежанци". „Опасно е съчетанието на национал-популизъм с организирана престъпност. Всеки от тези ловци на мигранти има своята биография в местните организирани престъпни групи. Техните действия не са действия на спонтанно организирали се граждани, които имат желание да защитят с всички сили границите на собствената си страна, виждайки че официалните институции не успяват да мобилизират пълните си ресурси. Става въпрос за лов на избрани мигранти, които не са си платили, или които са платили не на когото трябва", каза доц. Гълъбов. Според него тези „добре финансирани групи" търсят начини да се легитимират в публичното пространство, което вреди на официалните институции. „Става дума за добре очертан риск - легитимиране на престъпно и корупционно поведение, което се опитва да оказва влияние върху дневния ред на българското общество", посочи доц. Гълъбов.

Представителите на Института по балканистика към БАН изнесоха данни за очакваните миграционни потоци на Балканите през следващите 70 години, както и пиковите периоди. Около 2035 г. се очаква пик на арабско-азиатската вълна от бежанци, което ще има отражение в Европа чак до 2050 г. Експертите подчертаха още, че миграционните потоци натоварват допълнително значителната вътрешна нестабилност в страните по Балканския път. „Влизането на Румъния и България в Шенген има потенциала да пренасочи мигрантската вълна към тези две страни", обясниха специалистите.

Проф. Анна Кръстева от Нов български университет посочи, че каналджийството е най-бързо растящият криминален пазар в Европа - мулти-милиарден бизнес с относително нисък риск. Тя допълни, че 90-100% от мигрантите в Европа са преминали поне част от пътя с помощта на каналджии. Каналджийството е свързано и с други престъпления като трафик на дрога, трафик на хора, престъпления против собствеността.

„Миграционният натиск не се измерва с броя на преминалите мигранти, а с броя на тези, които се опитват да преминат държавната граница", каза гл. ас. д-р Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека към БАН. Той представи интегриран подход за анализ на мигрантския поток чрез единен регистър на факторите, пораждащи риск от миграция - демографски, икономически, социални, политически, екологични. Д-р Ташев изнесе и данни за миграционната криза в Европа през 2015 г, от които става ясно че има 1,82 млн. нелегални преминавания на външните граници на ЕС. 41,93 % от тях (764 хил. случая) са преминали през Западно-Балканския миграционен маршрут.

В прогноза на американската аналитична компания „Стратфор" за периода 2015 - 2025 се посочва: „Джихадистката заплаха ще засилва ислямофобията на Запад и ще ускори раздробяването на Европа. Граничният контрол и изискванията за запазване на националната идентичност ще отслабят европейския принцип за свободно придвижване на хора.... В резултат на всичко това за търсещите убежище ще стане по-трудно да стигат до Северна Европа. Някои ще потърсят други маршрути, а други ще останат в Западните Балкани. Вероятността от насилие ще се увеличи, доколкото някои от мигрантите против волята си ще станат имигранти в страни, които и без това страдат от висока безработица и етническо напрежение".

Секретарят на Съвета по сигурността към МС Георги Кръстев приветства идеята за организиране на форум по проблемите на бежанската вълна и посочи, че изнесените от участниците данни ще бъдат проучени.

„Когато идентифицираме рисковете, трябва да приложим не единични, а комплексни мерки. Това е стандарт, по който работим в ЦППКОП, когато разработваме проекти", каза в заключение Елеонора Николова и обяви, че Центърът ще инициира и други дискусии по темата.

Тук може да се запознаете с експозетата на участниците във форума: