Министерски съвет

Център за превенция и противодействие
на корупцията и организираната престъпност

Доклад "Анализ и оценка на риска при администрирането на регулаторните режими от общините с цел ограничаване на възможностите за корупционни практики и намаляване на административната тежест върху малкия и среден бизнес"

Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП) проучи възможностите за корупционни практики при администрирането на регулаторните режими от общините. В Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България /2015 - 2020 г./ тази област е идентифицирана като зона с повишен корупционен риск - „процедурите по издаване на различни разрешения и други документи, било то от териториалните органи на изпълнителната власт (областните управители), или от органите на местно самоуправление (общинските съвети и кметовете), традиционно се схващат като сфери на дейност, особено рискови (податливи на) за корупция".

Анализът е извършен съгласно утвърдената методология на Центъра, като са формулирани конкретни мерки за редуциране на корупционния риск.

Докладът на тема: "Анализ и оценка на риска при администрирането на регулаторните режими от общините с цел  ограничаване на корупционните практики и намаляване на административната тежест върху малкия и среден бизнес" съдържа анализ на европейски и национални стратегически и нормативни документи, доклади, изследвания, коментари на различни експерти, публикации в медиите. Прегледани са режими от браншовете строителство, търговия, туризъм, транспорт, селско стопанство и земеделие. Проучени са и добри практики на държави от ЕС.

„Искаме да поощрим свободната инициатива и да подпомогнем малките и средни фирми. Колкото повече се създават сложни и неясни регулации, толкова повече и корупцията намира вратички", казва Елеонора Николова, и.д. директор на ЦППКОП. Според нея регулаторните режими и административната тежест за фирмите не намаляват и реформите за подобряване на бизнес средата остават само добри пожелания. „За 2017 г. например са предвидени над 1 милиард лева приходи от такси в републиканския бюджет - това са суми, които бизнесът плаща извън прякото данъчно облагане", обяснява Елеонора Николова. Служебният премиер Огнян Герджиков обяви също наскоро, че таксите „играят ролята на скрити данъци" и декларира готовността на правителството да реализира няколко стъпки за намаляване на административната тежест.

Данните сочат, че 520 административни структури предоставят услуги на гражданите и бизнеса и администрират регулаторни режими. 2589 са административните услуги и режими, предоставяни от всички администрации. Нормативните актове в областта на национално и местно ниво, регламентиращи режими и услуги, са 2950. Броят на конкретно предоставените административни услуги през 2015 г. е нараснал почти два пъти повече в сравнение с 2014 г.

„Докато държавата отчита възторжено намаляване и опростяване на съществуващи режими, всъщност откриваме въвеждане на нови режими  - през 2013 г. - 29 броя, през 2014 г. - 17 броя, през 2015 г. - 22 броя", подчертава Елеонора Николова.

Административният регистър, в който централните ведомства и общините попълват информация за предоставените режими и услуги, не е надежден източник на информация. От сравнителните анализи по общини се вижда, че различните общини въвеждат различни по обхват данни; съществуват и разминавания между данните в регистъра и на сайтовете на общините.  Има и куриозни случаи - 16 общини са въвели в Административния регистър данни за режим „Издаване на разрешително за ползването на морски плаж през летния сезон". Сред тях обаче са общини, които са доста отдалечени от морския бряг - например Мъглиж, Лесичово  (за услугата се заплаща такса), Чепеларе  (такса 50 лв.), Павликени (такса 100 лв.). За да се преодолеят подобни нелепи случаи, Центърът предлага унифициране и стандартизиране на режимите като процедури, документи, срокове, изисквания, образци за заявления, дори и такси - когато е възможно. Позитивна мярка би било централизираното въвеждане на данни в регистъра. 

Констатират се и дефицити при друга дейност, по която държавата отчита особени успехи и напредък - т.нар. комплексно административно обслужване (КАО). Например за периода от 2005 г. до 2013 г. са изпълнени 78 проекта за КАО на обща стойност близо 85 млн.лв. като 93,6% са финансирани по ОПАК. Същевременно се установява, че през 2015 г. само 11 общински администрации са посочили, че са внедрили КАО. От Центъра коментират, че внедряването всъщност е формално, защото липсва координация както между отделните администрации, така и между звената в едно ведомство. Затова ЦППКОП предлага прецизиране на обхвата на КАО, както и реалното му прилагане   - например получаването на „едно гише" на всички видове документи от различни служби, ако  решиш да откриваш нов стопански обект. 

Тук може да се запознаете с краткия и пълния доклад на ЦППКОП по темата: