Министерски съвет

Център за превенция и противодействие
на корупцията и организираната престъпност

Типизирането на процедури и стандартизацията пестят 1 млрд. лв. от обществени поръчки

БОРКОР кани КСБ на среща през декември

„Ще поканим Камарата на строителите в България през декември да дискутираме стандартите при обществените поръчки." Това заяви Елеонора Николова, и.д. директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (¬БОРКОР) по време на шестия заключителен двудневен семинар от поредицата „Проблеми при усвояването на европейските фондове и пътища за тяхното решаване". Той се проведе в интерхотел „Велико Търново". Форумът бе организиран от Камарата на строителите в България в партньорство с министерствата на регионалното развитие и благоустройството, на околната среда и водите, Държавен фонд „Земеделие" и Националното сдружение на общините в Република България и е насочен към общини и строители от Северния Централен район на планиране.

Семинарът беше открит от изпълнителния директор на КСБ инж. Иван Бойков, кмета на старопрестолния град Даниел Панов, областния управител проф. Пенчо Пенчев и Стоян Стоянов, председател на ОП на КСБ - Велико Търново. Участниците приветства и Надя Данкинова, изп. директор на фонд ФЛАГ.

„При анализ на търговете у нас установихме, че бюрокрацията благоприятства корупцията. Некачествената фирма е готова да даде и подкуп. Тя не се интересува от риска, нейният шанс е да мотивира чрез незаконосъобразен начин възложителя да избере именно нея. Там, където има истинска конкуренция, корупцията не може да съществува. Целта ни е да типизираме целия процес, за да не се случва това повече", обясни Елеонора Николова. По думите й до средата на декември ще бъде готов комплекс от мерки в областта на обществените поръчки, които ще предложи центърът.

„Това неминуемо подсказва нашата съпричастност към проблемите на строителния бизнес. Винаги стоим близко до КСБ и изключително много адмирираме тяхната общност и желание да решават проблемите и да имат обща визия за усвояването на еврофондовете. Строителите имат най-големия емпиричен опит при тръжните процедури - добри и лоши практики. Това ги прави абсолютно задължителен партньор на центъра, поради което проследяваме всички техни прояви и участваме активно в тях", подчерта Николова и допълни, че в условия на криза, когато българската икономика се огъва, а свежите пари идват от европейските фондове, те се разходват чрез обществените поръчки. ЕК си постави амбициозната задача да синхронизира правната уредба на всички страни - членки на ЕС, за търговете. Това, което е видно навсякъде, е, че бюрокрацията създава сериозни пречки за бизнеса. Освобождаването му от тях в рамките на ЕС ще доведе до спестяване на 40 млрд. евро годишно, а у нас - на 1 млрд. лв., смята още тя. Николова уточни, че центърът е първата структура, която следва препоръките на ЕК за изработване на нови стандарти при обществените поръчки.

„Експертите от центъра установиха, че самият ЗОП прехвърля в огромна степен риска върху изпълнителите. Това се отдалечава от европейското мнение, че той трябва да се носи наравно и от възложителя, и от строителя. В сегашната ситуация дори при некачествено задание основният риск е поет от изпълнителя", заяви и.д. директор на БОРКОР. Тя обясни, че в разписването на електронните обществени поръчки от центъра се стараят да не повтарят съществуващата досега бюрократична уредба. „Знаете, че досега около 95% са административните изисквания в тръжната документация, а само 5% е същинското вглеждане в предмета на търга. В момента цената е водеща, а качеството остава на заден план. Три са основните компоненти на решението, което ще предложим в края на годината", съобщи Елеонора Николова.

По думите й моделът на решение, което предлагат от БОРКОР, стъпва на стандартите. „За съжаление у нас те не се прилагат от възложителя. Типизирането на обществените поръчки намери и подкрепата на президента Росен Плевнелиев. Според него това е панацеята за справяне с корупцията в сектора. То ще позволи изработването на стандарти за всеки един бранш, на които ще се подчиняват участниците в процедурите. За тази цел до края на годината ще разработим няколко електронни платформи, за да се покрие цялото поле на електронните търгове", уточни Николова.

Тя заяви, че ще се създаде електронен регистър на обществените поръчки. В него всеки бранш ще посочи най-необходимите характеристики за съответната дейност, така че те да влязат като задължителен елемент за регистрация на участник. Това могат да бъдат различни сертификати, регистри, референции от пазара, годишни финансови отчети и т.н. Всеки кандидат ще може да се регистрира и да има собствена електронна сигнатура, която ще представя при тръжните процедури. Регистрирана веднъж като участник в обществени поръчки в съответния бранш, от фирмата няма да се изискват повече документи, които да доказват правото й да участва в търгове.

„Засега сме решили тази регистрация да се извършва веднъж годишно. Това ще позволи на строителите да се обърнат към същностната част на процедурата, т.е. към качеството и цената на услугата. Защото сега ефективността и икономичността като понятия отсъстват от полето на обществените поръчки", подчерта и.д. директорът на БОРКОР.

Втората платформа, която се разработва от центъра, е за провеждане в кратък срок на търговете за средните и малките поръчки.

Третото техническо решение е електронен каталог на продуктите, с който те ще бъдат стандартизирани. Така ще се избегнат фрапиращите случаи, в които трима изпълнители кандидатстват с едни и същи материали, но цената и гаранционните срокове, които предлагат, са коренно различни. С въвеждането на електронния каталог всеки възложител ще може да избере дадения ресурс, без изобщо да се среща с изпълнителя.

Четвъртата обхваща всички останали сфери за провеждане на е-търг непокрити от първа и втора платформа. Насочена е към това да осигурява една изчерпателна спецификация за получаване на най-добра цена и качество. По този начин се облекчават тръжните комисии, защото се спестява времето, необходимо при всеки случай да търсят информация за продуктите или услугата.

„Така ще изчезнат всички нелогични условия за различни сертификати и гаранции. Ще се съсредоточат върху най-качественото изпълнение и икономически най-изгодната цена", обясни Николова.

Петата платформа, която центърът подготвя, е за мониторинг. В нея ще се събират параметрите за стойности, но и други данни за сравнителен анализ, което допълнително ще облекчи възложителя.

Последното решение е за одит. В него ще се съсредоточи документирането на извършената работа, като концентрацията на вниманието ще бъде върху съдържанието на поръчката, а не както досега върху административната част.

„Сериозните случаи на нарушения, които се констатират от Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата, не са по същество, а по отношение на формалните изисквания, които съпътстват търговете. Вече ще обръщаме по-сериозно внимание на втората част. Бизнесът, представляван от браншовите организации, е най-важният ни партньор, КСБ е организация, която дава интелигентен продукт, има опита и експертния потенциал и заедно ще обсъдим въвеждането на стандартите в обществените поръчки", заяви Николова.

От своя страна инж. Иван Бойков коментира, че когато е създаден ¬БОРКОР, той и неговите колеги са били скептични, но след проведената с КСБ дискусия за обществените поръчки и в резултат на диалога и вслушването в позицията на бранша с оглед и на промените, които се предвиждат - мнението му е, че има резултат от работата на структурата и че КСБ и центърът вървят в една посока. „Това е шестият поред семинар, организиран от КСБ. Трябва да разберем, че управляващите органи, възложителите и изпълнителите са трите страни на един и същи процес. Така се случи, че от едната страна са държавните органи, които оформят плановете за получаване на обществените поръчки по програми, от другата са местните власти, които получават средствата и ги управляват. На трето място са строителите. В този петгодишен период често се сблъсквахме с мнението на ръководителите на оперативните програми, че техните отговорности не обхващат условията на тръжните процедури. Те се създават от кметовете и трите страни - местни власти, управляващи органи и изпълнители, не се контролират взаимно. А ние сме строителите, които накрая създават продукта в зависимост от това как ни поставят задачата. Накрая често отнасяме критики, че се забавя строежът или че цените са високи. От трите страни в процеса зависи всичко да се случва, за да се получи накрая един качествен продукт. Според КСБ има голям напредък и прогрес в процеса на усвояването на различните нива. Истината е,че вече има много добра комуникация и чуваемост между трите страни. Работим добре както с министерствата, така и с общините. Постоянно обменяме информация", заяви изп. директор на КСБ.

Той посочи, че основният установен проблем не е ЗОП, а прилагането на правилата. Според него по този въпрос има какво да се учи, но важното е, че нещата започват да се случват. „Ползата от тези семинари е обмяната на информация по проблемите и съвместното търсене на решения", допълни той.

Инж. Иван Бойков припомни, че преди няколко месеца КСБ бе на среща с представители на Министерството на околната среда и водите, на която се повдигна въпросът обектите да се възлагат на инженеринг. „Некачествените проекти затрудняват изпълнителите, а ЗОП позволява инженеринга", подчерта изп. директор.

Той засегна и темата за обжалването на търговете, като каза, че строителите не са виновни, че подават жалби, а това е ефектът от дискриминационните условия в тръжните документации. „Много малък е процентът на фирмите, приели като спорт този процес. В повечето случаи получаваме огромна по обем информация за несправедливост при определяне на крайния изпълнител. Дали сме предложения за типови процедури и за подписване на допълнителни споразумения и т.н. По информация на КСБ между 15 и 20% от търговете съдържат дискриминационни условия. От неспазване на процедурите и налагане на финансови корекции губим всички. Стремежът е заедно да решим тези проблеми", обясни инж. Бойков.

„Имам честта да съм домакин на дискусията, свързана с проблемите при усвояване на европейските фондове и пътищата за тяхното решаване. Вярвам, че поне за част от тях ще намерим вярното решение", заяви Стоян Стоянов, председател на ОП на КСБ - Търново.

„Трудностите при кандидатстване по европрограмите не са никак малко. В началото те идваха от общинските администрации, тъй като кадрите невинаги бяха запознати с материята. Смея да твърдя, че в Северна България кадрите се обучиха от 2006 г. насам", каза Даниел Панов, кмет на старопрестолния град.

Според него градът вече има готовност да печели европейски проекти, но остава въпросът с тръжните процедури, защото администрацията се обучава как да работи с последните промени в ЗОП. „Другият проблемен момент е информираността. Някои от колегите не знаят по какви европейски програми предстои да се кандидатства. Много ни помага доброто партньорство между кметове и областни представители на Камарата на строителите в България. Надявам се през следващия програмен период всички да бъдат подготвени, така че европейските проекти да се изпълняват качествено", обясни градоначалникът.

„В Северен Централен район имаме 670 проекта по еврофондовете на стойност над 1 млрд. лв. Когато говорим за усвоени средства, трябва винаги да имаме предвид и ефекта от тях. Все още има твърде големи слабости в разработването на проектите", заяви проф. Пенчо Пенчев, областен управител на Велико Търново.

Според Надя Данкинова, изп. директор на фонд ФЛАГ, следващите три години, които ни предстоят по отношение на усвояване на европейски средства, ще бъдат на изпълнение и на финансиране. Това означава, че ще е необходим сериозен финансов ресурс, който фондът трябва да предостави. В този период стартира реалната строителна дейност по обекти по ОП „Регионално развитие" и ОП „Околна среда".

Възможностите за развитие на Северен Централен район в контекста на следващия програмен период бяха представени от Димчо Димов -старши експерт в сектор „Програмиране" към МРРБ. Той подчерта, че вече няма да се работи въз основа на конкурентния подбор, а ще се търси интегриран подход. По думите му финалният вариант на ОПРР (2014-2020) ще бъде готов в средата на декември.

Консултантът Петър Петров очерта основните цели и предизвикателства пред общините при управлението на проекти. Те са свързани с усвояването на максимален ресурс, съобразяване с фактора време, както и минимализиране на риска от финансови корекции и крайни санкции при финалните одити.

„Пропуските в организацията могат да доведат до нереализиране на целия финансов ресурс по ОПРР и ОПОС. По втората е необходимо да се изготви системен подход при управлението на отпадъци, както и на интегрирани водни проекти", добави той. Петър Петров посочи за пример регионалните депа в Русе и Созопол, както и ПСОВ в Горна Оряховица. Рисковете при организирането на даден проект са, на първо място, определянето на неговата цел, предварителната подготовка и определянето на стратегията при развитието му.

Задачите пред местните власти за следващия програмен период ще бъдат изготвянето на анализи на съществуващите проблеми и равносметка за изпълненото до 2014 г. Също така е необходимо да се извърши подготовка на конкретните дейности за реализация още в началото на следващия програмен период. Петър Петров препоръча на местните власти да се консултират с експертите от МОСВ, МРРБ и Министерството на земеделието и храните.

„Създаването на експертен капацитет за управлението на значими инвестиционни проекти също ще бъде сред основните задачи за новия програмен период 2014 -

2020 г. Камарата на строителите в България може да е обединител на капацитета за подпомагане на процеса", добави консултантът.

По време на семинара ръководителят „Стратегическо планиране" към „БалБок Инженеринг" АД Сийка Терзиева разясни пред местните власти възможността за отделяне на опасните от битовите отпадъци.

В събитието взеха участие кметове и зам.-кметове от областите Велико Търново, Ловеч, Габрово и Русе и представители на оперативните програми „Регионално развитие", „Околна среда" и Програмата за развитие на селските райони. Инициативата на КСБ, която се провежда с медийното партньорство на в. „Строител", събира на една маса управляващи органи, възложители и изпълнители на инфраструктурни обекти, за да търсят решения на възникващите проблеми в различните етапи на реализация на проектите в цялата страна. Досегашните пет дискусии бяха в Правец, Велинград, Бургас, Каварна и Белоградчик.

Десислава Стефанова, гл. експерт, Дирекция КПОС, МОСВ: Ясни са приоритетите на ЕК след 2014 г. за околната среда

Европейската комисия определя пет приоритета за финансиране на програмата за околна среда през следващия програмен период. Сред тях е създаването на благоприятна за иновации бизнес среда, модерна инфраструктура за растеж и работни места, еколого¬съобразна икономика и такава с ефективно използване на ресурсите, както и укрепване капацитета на държавната администрация и съдебната власт.

От ЕК ще финансират енергийна ефективност, подпомагане и улесняване на инвестициите във ВЕИ, подобряване на канализацията в градската среда, предотвратяване и управление на риска при наводнения.

Досега са проведени две работни срещи у нас за изготвяне на ОП „Околна среда" през следващия програмен период. Едновременно със семинара във Велико Търново, организиран от КСБ, в Боровец се провежда среща по темата между зам.-министри от различни ведомства. Вече е представен проект на анализ на настоящата ситуация в сектори околна среда и изменение на климата. Имаме яснота за приоритетите на оперативната програма. През декември предстои трето заседание на работната група, на което ще бъде представен проект на обща стратегия на програмата за приноса й към Европа 2020. Ще станат ясни допустимите за финансиране дейности по всеки от приоритетите, включително бенефициентите, както и ще се обсъди проект на финансовия план на програмата.

По нея се предвижда да се строят пречиствателни станции за питейни и отпадни води, ВиК мрежа, довеждащи водопроводи, помпени станции в агломерации с над 2000 е.ж. По програмата ще се финансира и доизграждането на канализационни системи и осигуряване на подходящо пречистване в населени места под 2000 е.ж., които не попадат в обхвата на Програмата за развитие на селските райони. Със средства от новата ОПОС ще се обособят системи за ранно предупреждение и подобряване на прогнозирането, инвестиционни и институционални мерки за осигуряване на превенция на риска от наводнения.

В сектор отпадъци ще се оптимизират системите за управлението им. Поетапно ще се върви към закриване и рекултивация на общински депа за неопасни отпадъци, които не отговарят на нормативните изисквания. Ще се финансират мерки за предотвратяване и намаляване на образуването на боклуци. Ще се въведе система за електронно подаване на данни за управление на отпадъците и подобряване на наличната система за отчитане.

Инж. Иван Бойков, изп. директор на КСБ, пред регионалните медии: Разработваме типови документи попрограма JESSICA

Инж. Бойков, кои според вас са основните звена при управление на европейските средства?

Съществуват три основни звена при управление на европейските средства. Първото са регионалните програми на различните министерства. Второто са тези, които получават парите - това главно са кметовете. Третото ниво сме ние, строителите. Всяко ниво се управлява самостоятелно. Ние, строителите, сме последни по веригата и обикновено от нас зависи какво в крайна сметка ще получат хората по осъществяваните проекти. Но то е това, което ни е възложено за изпълнение от поръчителите.

За съжаление няма кой да обедини тези три звена. Две трети от текстовете в ЗОП са свързани със същността на различните оперативни програми и действията на кметовете, а дейността на строителите се управлява по ЗУТ.

Кои са основните критики по отношение на обществените поръчки и кои са най-сериозните проблеми, които трябва да бъдат решени?

Самият мениджмънт на поръчките е нещо, което търпи критики. Има доста сериозни проблеми, които трябва да бъдат решени. Един от тях е начинът, по който се разписват тръжните процедури. От това зависи колко пари ще се похарчат и какъв продукт ще се получи накрая. Именно тук може да има голямо творчество и поръчката да се насочва към определени фирми. Това са така наречените дискриминационни условия. В ЗОП има един член, който казва, че възложителят в името на по-добри условия и гарантиране на поръчката може да напише и допълнителни условия, но не е уточнено какви.

КСБ има сериозен „алманах" с такива случаи. Например да се даде гаранция от 150 години за тръбопровод, който по спецификация може да издържи максимум 40 години. Или изискването към строителите, ако се прави детска градина, преди това вече да са построили три такива обекта. Примерите са много.

Как КСБ се опитва да се справи с това?

Камарата прави мониторинг на обществените поръчки, според който има постоянен процент - около 30 на сто, с дописвания на тръжните процедури, а това не е правилно.

Много фирми обжалват процедурите и това бави търговете с около година. Основният такъв проблем се очертава при МОСВ, където има големи тръжни процедури и обжалвания. Това поставя под голяма опасност реализацията на редица обекти, оттам и на средствата по ОПОС. МОСВ направи предложение да се увеличат значително таксите за обжалване. Само че това няма да реши проблема. Ние не обжалваме от спортна страст, а поради несправедливост.

Друго дискриминационно изискване е фирмите да имат сертификати за различни видове ISO. Те стигнаха до 5-6 вида, като някои от тях, например за защита на информацията и различни социални изисквания, са безсмислени. След едногодишна кореспонденция успяхме да ги намалим до три - за качество, за социална отговорност на фирмите и за опазване на околната среда.

През 2012 г. Камарата на строителите в България и в. „Строител" организираха поредица от семинари за проблемите при усвояването на еврофондовете. Как оценявате тяхното провеждане?

Основната причина за провеждането на семинарите на тема „Проблеми при усвояването на европейските фондове и пътища за тяхното решаване" е да чуем мнението на всички засегнати страни. Затова КСБ и в. „Строител" събират на едно място кметовете на общините, представители на министерствата, които управляват европейските средства, и строителите. Понеже всяка област има своите специфични проблеми, затова и семинарите се разпределят и се провеждат в различните региони на страната. Това беше нашата цел и мисля, че я постигнахме.

Във Велико Търново се проведе шестият пореден семинар. Тук присъстваха кметове, зам.-кметове, управители на фирми и държавата в лицето на представители на министерствата.

Успяхме да опишем проблемите такива, каквито са, и оттук нататък да търсим начини за тяхното решаване.

Какво предлага Камарата за разрешаване на тези проблеми?

КСБ е дала няколко предложения за решения по проблема. Едно от тях е създаването на типови процедури по отделните видове поръчки. Работим в тази посока с министър Дончев и по програма JESSICA. Оттук нататък е въпрос на съгласуване от страна на държавата дали и кога ще одобри тези наши предложения, които са взаимствани от опита на водещите страни в Европа.

Чрез ЦПРС се стремим фирмите, които участват в обществените поръчки, да са ясни, публични и всеки да може да направи справка какъв е даден строител и какви възможности има.

Ванина Чалъкова, директор на Дирекция „Кредитиране", фонд ФЛАГ: 153 български общини са кредитирани от фонда

153 български общини са кредитирани от фонд ФЛАГ за периода януари 2009 - октомври 2012 г. Осигурен е паричен ресурс за общините при разработване на проектни предложения и финансиране на одобрени инвестиционни проекти, съфинансирани от структурните фондове, Кохезионния фонд и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Одобрени са 353 кредита за 347 319 хил. лв. Със средствата са подкрепени инвестиционни проекти за 1,005 млрд. лв. Няма ограничения на броя на кредитите, които дадена местна власт може да взима. Единствено трябва да се съобразяваме, че общата им стойност не трябва да надхвърля 10 млн. лв.

В края на миналата година изготвих¬ме оценка за предполагаемото търсене на кредитен ресурс от фонда за 2012 г., като използвахме данните за сключени договори през 2011 г., чието обслужване продължава и през настоящата година. Изискахме информация и от ОПРР и ОПОС, ПРСР за очакваните от тях одобрени проекти и т.н. Въпреки това търсените кредити през тази година са повече. Одобрените са за 101 млн. лв. към октомври 2012 г. Очакваме търсенето да се увеличи и през 2013 г.

Тамара Кулева, началник РО СЦР към ГД „Програмиране на регионалното развитие", МРРБ: Сключили сме 115 договора по ОПРР в този регион

В Северен централен район за планиране сме сключили по всички приоритетни оси на ОП „Регионално развитие" общо 115 договора. Общият размер на предоставената безвъзмездна финансова помощ е 256,7 млн. лв. Досега сме ремонтирали 48 учебни сгради, 11 социални и 5 културни постройки. Рехабилитирали сме 51 км пътища. За съжаление имаме и прекратени договори, тъй като общините не успяха да проведат обществените поръчки навреме.

Досега общо в страната са разплатени 1,007 млрд. лв., което е 36% от размера на договорените средства и 32% от бюджета на ОПРР. Същевременно към края на 2012 г. очакваме броят сключени договори да е 991. С тях договорената сума ще нарасне до 2,865 млрд. лв., или почти 92% от програмата.

Изключително важен е моментът на сертифицирането на разходите. Заложихме, че за тази година техният размер трябва да е 262 млн. евро, а до момента той вече е близо 292 млн. евро. Очакваме сертифицирането на още 15 млн. евро.

През следващата година ще имаме сериозни предизвикателства при изпълнението на проектите. От една страна, те ще бъдат свързани с разплащането, а от друга, със сертифицирането им. Не трябва да се забравя, че 2013 г. е период на избори. Бенефициентите, които при нас са общини и министерства, за кратко спират да работят. Това показва моят опит досега.

Слабостите, които отчитаме при работата по ОПРР, са главно при провеждане на тръжните процедури от страна на бенефициентите. Има и такива при физическото изпълнение на обектите. Не трябва да забравяме и тези при отчитане на устойчивостта на проекта. Често се случва например с училищна сграда след една година тя да е в занемарено състояние - липсват улуци и т.н. И това не е заради некачествено строителство, а поради неопазване. Кметовете могат да задължат ползвателите на дадения обект да имат грижата за опазването на инвестицията.

В последно време административният капацитет на бенефициентите се увеличи. Общините успяха да изградят екипи от специалисти, които работят добре и свикнаха с изискванията. Разбира се, има пропуски както при тях, така и при нас, но се стараем чрез обучения да минимализираме това.

Сериозен е проблемът със съфинансирането на проектите, особено за тези общини, които имат едновременно по няколко проекта по различни европейски програми. Трябва да се заложи допълнителен финансов ресурс в бюджетите на общините през следващата година.

Инж. Тодор Стоянов, гл. експерт „Мониторинг и докладване" към МОСВ: 122% са договорените средства по ОПОС

Към началото на ноември т.г. по Оперативна програма „Околна среда" са сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 4,319 млрд. лв., или над 122 на сто от общия размер на средствата. Разплатени са вече 566 млн. лв., или над 16% от общия ресурс по ОПОС. В момента по програмата се изпълняват 223 проекта на обща стойност 4,064 млрд. лв.

Доскоро най-големият брой нередности при възлагането на обществените поръчки беше свързан с това, че възложителите не изпращат за публикуване търга и в Официален вестник на Европейския съюз при надвишаване на определени прагове. Същевременно продължават да се посочват конкретните технически спецификации, т.е. модел, източник, процес, търговска марка, патент, тип, произход или производство, което би довело до облагодетелстването или елиминирането на определени лица или стоки. Държа да подчертая, че Законът за обществените поръчки допуска подобно посочване, като задължително се добавят думите „или еквивалентно".

Друга често допускана нередност е разделянето на обществена поръчка с цел заобикаляне прилагането на закона, включително при строителство, когато завършеният етап не може да получи разрешение за ползване като самостоятелен обект. Установяваме случаи и на изменение на договорни отношения между страните. Същевременно възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки. Наблюдаваме и неправомерно отстраняване на участник, както и неправилен избор на самата тръжна процедура.

Не мога да не споделя и добрите практики в ОПОС, свързани с превенцията на нередностите. Въведохме изисквания за текущ и финален одит на проекта. Съвместно с ЕК изготвихме общ инструмент за оценка на риска и превенция на измамите. Провеждаме обучения на бенефициентите по обществените поръчки. С цел превенция публикувахме често срещаните грешки на сайта на ОПОС.

Инж. Емануил Манолов, кмет на община Павликени: Важно бе да се запознаем с новостите в ЗУТ и ЗОП

на такъв тип семинари от страна на Камарата на строителите в България и в. „Строител". Организацията беше на много високо ниво. Според мен презентациите, изнесени от експертите от министерствата, бяха интересни, казвам го не само като кмет, но и като строител. Важно бе да се запознаем с новостите в ЗУТ и ЗОП. Това, което ме притеснява, е, че на общините се възлагат все повече функции както по отношение на обществените поръчки и строителството, така и редица социални дейности, а в същото време никой не казва откъде и как ще бъдат финансирани те.

Доц. Георги Манлиев, модератор на семинара: Подобрихме информираността на кметовете за оперативните програми

И на шестия семинар се потвърди интересът към презентациите по ключови въпроси, засягащи усвояването на европейските фондове. Ако се опитаме да синтезираме резултатите и от шестте дискусии досега - подобрихме изключително информираността на кметовете относно работата по еврофондовете. Обсъдихме проблемите, които се появяват в процеса. Показахме им добрите и лошите практики при провеждане на обществените поръчки.

Същевременно ги информирахме какво предстои през следващия период, за да могат навреме да започнат подготовката на проекти, които ще се финансират след 2014 г.

Не мога да пропусна ролята на КСБ като партньор на общините и на управляващите органи. Камарата прояви готовност да подпомогне местните власти при разработване на инфраструктурните проекти. Необходимо е този тип дискусии да продължат и в бъдеще. Ще се опитаме да ги направим още по-продуктивни, за да може ефектът от тях да бъде по-голям.

, източник: в. Строител