Министерски съвет

Център за превенция и противодействие
на корупцията и организираната престъпност

Ще бъде ли съпроводен със скандали изборът на нов главен прокурор

Борислав Сарафов - председател на Апелативната спецпрокуратура;
Сотир Цацаров - председател на Пловдивския окръжен съд;
Елеонора Николова - директор на БОРКОР
в интервю за предаването „Неделя 150" на БНР

Водещ: Сега ще продължим директно с председателя на Апелативната специализирана прокуратура Борислав Сарафов, един от претендентите за поста главен прокурор. Господин Сарафов, защо бе стартирана вашата кандидатура толкова късно?

Борислав Сарафов: Здравейте, госпожо Маринкова. Не бих казал, че е късно. Бяха две поредни страни, в които можеше да се издигат кандидатури. Моята беше вдигната според средното. Между впрочем на един от другите кандидати също беше издигната също на това заседание.

Водещ: Госпожа Тонева.

Борислав Сарафов: Точно така.

Водещ: Но вие имахте ли предчувствие, изненадващо ли беше? Кога узнахте, че сте един от хората...?

Борислав Сарафов: Няколко седмици предварително започнахме разговори, дискусии и аз направих анализ са себе си дали е необходимо да приема. Счетох, че мога да приема.

Водещ: Какви са рисковете? Рисковете да спечелиш, всъщност ако загубиш, както се вижда има доста голям залог.

Борислав Сарафов: Ако спечеля за мен ще бъде добре, но няма да бъде лична драма за мен и ако не спечеля, ако това не се случи. Откровено казано за мен е любопитно настървението и нетърпението, с което се очаква да ни залеят с компромати.

Водещ: Ако загубите би могло да бъде с цената на вашата професия, тъй като госпожа Марковска излезе извън професията, извън строя? Борбата е безмилостна, нали така?

Борислав Сарафов: Борбата е съвършено безмилостна, но колкото и да се оглеждам назад зад себе си, не виждам нищо компрометиращо нито в личен, нито в професионален план.

Водещ: Вие назовахте обстановката в България социална, или изострена, или чувствителна.

Борислав Сарафов: Точно така, особено по темата правосъдие.

Водещ: А защо е такава?

Борислав Сарафов: Може би, защото непрекъснато се генерират скандали. И точно това е едно от нещата, които искам да залегне в моята концепция...

Водещ: Скандалите не са нещо като природно явление. Става дума затова, че едно мнозинство иска да проведе тези важни избори към края на своя мандат. Това не ли проблем?

Борислав Сарафов: Тези важни избори са не, защото някой е пожелал сега да ги проведе, а защото изтече мандатът на бившия главен прокурор Борис Велчев.

Водещ: Да, но в политическото представителство, ако е изтощено - това не създава ли проблеми?

Борислав Сарафов: То не може да се изчака. Не знам как си представяте, трябва да се изчакат изборите, за да се избере и главен прокурор ли? Какво имате предвид? В крайна сметка мандатът на господин Борис Велчев изтече. И сега е моментът да се избира нов главен прокурор. Поне такова е моето становище.

Водещ: Мисля си, че това винаги е ставало с някакъв своеобразен консенсус може би и между политическите сили. И че това е и в настоящия момент решаващо. Вие как мислите?

Борислав Сарафов: Искрено се надявам този път да надделее истинският и чист професионализъм.

Водещ: Т.е. в лабораторен вид?

Борислав Сарафов: Надявам се. Надявам се и да не съм ...

Водещ: Но какви са тези утопии, за които се говори - профил на бъдещия главен прокурор? Сравнен да кажем с предишния ли? Може би това е въпросът?

Борислав Сарафов: Аз не мога да разбера какво точно се има предвид, но към момента процедурата не предвижда подобно нещо. Така че в момента състезанието е по този ред и тези правила, които е приел Висшия съдебен съвет.

Водещ: Заради това, което вие казвахте - компромат след компромата, как гледате на идеята и въобще на порива да се проучват фактите около кандидатирането, преди обсъждането на кандидатите?

Борислав Сарафов: Аз не възразявам да се проучва абсолютно всичко. Както казах аз съм открит, не се притеснявам абсолютно от нищо. Мога да бъда проучван във всяка една област и аспект на моя живот.

Водещ: Как да става?

Борислав Сарафов: Аз не определям правилата. Аз участвам в процеса, но не определям правилата...

Водещ: Кой да проверява дали е важно, дали има истина?

Борислав Сарафов: Значи както ви казах правилата за процедурата за избор на главен прокурор ги определя Висшия съдебен съвет. В момента е приет един правилник и именно по него тече тази процедура.

Водещ: Може би точният въпрос би бил какво да бъде продължено от времето на Борис Велчев и какво да остане в миналото?

Борислав Сарафов: Аз не бих могъл да представя по-точно актуалната /.../ на процедурата в момента от неговите думи. Ще си позволя да го цитирам: Надявам се в края на моя мандат прокуратурата да не се нуждае от спасител. Личното ми становище е, че в момента прокуратурата категорично няма нужда от спасител и това се вижда от цялото общество. Разбира се реформа е необходима. Такава е и препоръката в доклада на Европейската комисия по механизма, сътрудничество и оценка от на юли месец, но реформа без отричане на постигнатото. Според мен е необходима реформа с надграждане и оптимизиране на достиженията. Реформа до колкото трябва да се усети присъствието на прокуратурата в обществото. Както казах не като генерира скандали, а в защита на законността и правата на гражданите.

Водещ: Толкова дълъг цитат. Това цитат ли беше?

Борислав Сарафов: Не, цитатът е само на Борис Велчев. Той каза, че се надява в края на неговия мандат прокуратурата да няма нужда от спасител.

Водещ: Да кажем вие като бъдещ главен прокурор бихте ли проверили случая със записите с Михаил Михайлов - тире, повече известен като Мишо Бирата и също така със записите как Искра Фидосова се обажда на Ваньо Танов, за да иска ходатайство за един кандидат-митничар?

Борислав Сарафов: Значи, ако са налице данни за престъпление ще бъде направено всичко. Но аз мисля, че и в момента тези записи бяха проверявани от прокуратурата или греша?

Водещ: Как бихме могли да знаем?

Борислав Сарафов: Аз мисля, че течеше проверка по този случай в прокуратурата, в Софийска градска прокуратура, ако не се лъжа.

Водещ: Знаете ли какво е реномето на прокуратурата? Когато мисля в годините затова. Времето на Татарчев е времето на Филчев, особено...

Борислав Сарафов: Надявам се реномето да се повишава.

Водещ: ...особено по времето на Филчев се говореше за тези преписки, които стоят на трупчета. Даже и за Алексей Петров се говореше, че има там някъде на басейна една огромна документация с компрометиращи, събирани сведения и когато потрябва тези неща се стартират. Причината да говорим затова...

Борислав Сарафов: Аз искрено се надявам, че тези времена безвъзвратно са отминали и са останали назад в миналото.

Водещ: Т.е. прокуратурата като извор на тъмна информация, която се конкретизира, когато потрябва. Тя иначе е както при Марковска, срещу анонимен извършител, но един час преди да произнесе клетвата става явна. Защото госпожа Марковска е получила преди това информация, бележка, един ден преди да бъде изслушана в Народното събрание, че по нея не протичат такива проверки.

Борислав Сарафов: Вижте, твърдото ми убеждение е, че прокуратурата не е тъмната сила, а главният прокурор не е Дарт Вейдър.

Водещ: Това звучи ефектно.

Борислав Сарафов: Това звучи вярно, според мен. Прокуратурата не е тъмна сила и не е играч на политическата сцена, който просто събира папки в досиета, за да ги използва после в подходящ момент. Прокуратурата не прави политика. Прокуратурата работи в полза на обществото. Дали работи добре или зле това е вече въпрос на допълнителен анализ. На мен ми се иска да работи все по-добре.

Водещ: Когато казвате, че не е, вероятно искате да кажете, че не би трябвало да е, но тя беше употребена.

Борислав Сарафов: Имате предвид за времето на господин Филчев?

Водещ: За времето, когато осигури тези данни пред господин президента Плевнелиев, който се позовава на данните от прокуратурата.

Борислав Сарафов: Не бих могъл да давам коментар на това нещо. Просто не познавам нито сигнала, нито...

Водещ: Имате ли нещо против да чуем и господин Цацаров и после да привлека отново вниманието ви върху някои проблеми.

Борислав Сарафов: Нямам нищо против.

Водещ: Дали можем вече да разговаряме? Господин Цацаров, добър ден.

Сотир Цацаров: Добър ден.

Водещ: Вие отговорихте на повечето въпроси съществени, които бяха адресирани към вас в националната телевизия бТВ, нали така?

Сотир Цацаров: Или поне се опитах да им отговоря.

Водещ: Има ли някакво развитие? Струва ми се, че има.

Сотир Цацаров: Какво имате предвид под развитие?

Водещ: Нова публикация в /.../, как ще процедирате с това?

Сотир Цацаров: Имате предвид нова публикация в същия интернет източник, която вчера бе възпроизведена и на първа страница на едно печатно издание? Имате предвид публикацията, според която моето семейство е било дарено от крупна строителна фирма от гр. Пловдив с недвижим имот? Това ли имате предвид?

Водещ: Да. Това е последното, което, даже би трябвало да съдим?

Сотир Цацаров: Това, извинявайте, че ви прекъсвам, според мен няма да е последното. Това ще е пред, пред, предпоследното. Така, както са тръгнали нещата това няма да е последното. Разбира се, нека се върна, за да не оставя впечатлението, че се опитвам да избегна отговора. Запознат съм с публикацията. Според тази публикация крупна строителна фирма ме е надарила, т.е. надарила е моето семейство - мен и съпругата ми. В тази публикация има няколко верни неща и едно категорично невярно нещо. Вярно е, че има такава сделка. Вярно е, че сделката е с такива страни. Вярно е, че това, точно това е номерът на нотариалния акт, томът на нотариалния акт, датата на която е сключена сделката, абсолютно вярно е описанието на имота - апартамент от 55 квадрата, или 55,2 - това няма никакво значение, в гр. Пловдив. До тук всичко това е вярно. Това, което не е вярно е, че сделката не е дарение. Сделката е покупко-продажба на съвсем реална цена. Разполагам с документи затова разбира се и ще ги покажа днес след обяд. Ще ги покажа, защото мисля, че раздуването на балона до такава степен вече граничи с границите на клеветата.

Водещ: Защо е така?

Сотир Цацаров: Разбирате ли? Сега очаквам сигурно, че ще бъда обвинен в това, че най-вероятно след публикацията, съм проникнал в тъмна доба в архива на службата по вписванията и съм подменил нотариалния акт за дарение с нотариалния акт за продажба. Не - не съм надарен от строителна фирма. Не - не съм проявил необяснима щедрост. Не - не съм търгувал с влияние. Напротив. Купили сме си апартамент. Но представянето на нотариален акт за покупко-продажба с абсолютно идентични данни като такъв за дарение не е случайно. Затова ви казах, че то не е последното. То ще е пред, пред, предпоследното.

Водещ: Разбирам вашето негодувание. От какво произтича то?

Сотир Цацаров: Не, то не е негодувание. Знаете ли, започнах да свиквам. Беше негодувание в началото. Сега ми се струва, че просто трябва да свикна с този път на провеждане на нещо, което в никакъв случай не ми се иска да нарека кампания, но явно за силите, които са в основата на тези да ги нарека пропагандни балони това е кампания.

Водещ: Същите въпроси. Как се отнасяте към идеята за предварителна проверка преди гласуването, преди обсъждането в парламентарната комисия, да бъдат проверявани фактите с кандидатите?

Сотир Цацаров: Тя съществува. И се отнасям положително. Приетите от ВСС правила за избор, правила за избор на хората, които наричат тримата големи, защото те ще важат в последствие и за избор на председател на Върховен касационен съд, а не само сега и за главен прокурор, както и за избор на председател на Върховен административен съд. Предвижда се, че в 14-дневен срок от публикуване на моята концепция на интернет сайта, не само на моето, това са правила важащи за всички кандидати на ВСС, магистрати, неправителствени организации и научни и учебни заведения и институции, могат да изразяват становища по кандидатурите и да задават въпроси. Изразяваните становища и въпроси се публикуват незабавно на интернет страницата на ВСС. Цитирам по памет правилата.Те се предоставят на съответните комисии в съвета, които ги преценяват и ги изпращат веднага на кандидата. Кандидатът е длъжен да отговори. Отговорите му също трябва да бъдат публикувани в интернет. Мисля, че това е процедура, която не е съществувала при нито един такъв избор до момента. Това е нормална процедура и всеки кандидат би следвало да отговаря на това, което му бъде поставено. Разбира се стига то да не носи белега на анонимност, разбира се то да не носи белега на целия този целеви пропаганден балон, за който говорих преди малко.

Водещ: Когато говорите за белега анонимност, в правилата предоставени от госпожа Искра Фидосова, този елемент вече е избегнат. Ако говорим за най-последното гласуване в Народното събрание.

Сотир Цацаров: Не мога да, как да кажа, да схвана за кои правила говорите?

Водещ: Когато ставаше дума за освобождаването на госпожа Марковска и бяха...

Сотир Цацаров: Не, аз ви говоря за правилата приети от ВСС, не за правилата за избор на конституционен съдия...

Водещ: Но аз искам да привлека вниманието ви върху...

Сотир Цацаров: ...не зная там какво е прието по позицията анонимност. Аз разсъждавам така. Не става дума затова, че анонимният сигнал - верен, неверен или прочие. Дайте да бъдем честни. Ако искаме от кандидатите честност, нека задаващите въпроси и становища бъдат също честни. Анонимният сигнал, дайте да не се връщаме до началото на нашия разговор.

Водещ: Напротив. Нека да говорим за злополуката „Марковска". Ситуация като тази. Лидерът на ДСБ Иван Костов в качеството си на временен председател на комисията за контрол на ДАНС, внася този сигнал конкретно в правната комисия и го дава на Стоилов или на Фидосова и от там тръгва тази драма. Това е реална ситуация.

Сотир Цацаров: Това е реална ситуация, да. Но не чакайте от мен коментар за действия на политически фигури. Не го очаквайте от мен не, защото го нямам, а...

Водещ: Как да извадим извод"

Сотир Цацаров: ...защото просто работя като съдия и нямам право на такъв коментар. /.../ трябва да извадим? Трябва да извадим извод затова как се развиват нормално събитията или затова как се развиват ненормално събитията.

Водещ: Защо беше тази криза и как беше разрешена, според вас?

Сотир Цацаров: На този въпрос трябва да отговорят тези, които създадоха кризата и тези, които са я разрешили.

Водещ: Европейската комисия? Ако не беше тя нямаше да има развитие? Нямаше да има развръзка.

Сотир Цацаров: Добре. Ако приемем, че тя е факторът, който е изиграл ролята на катализатор за развитие и разрешаване, тогава нека на този въпрос отговорят тези, които са създали кризата. Аз съм в положение на кандидат в процедура. Малко ми е трудно и не ми е особено коректно да давам оценки за други процедури или за неща, които, чиято щампа се опитват сега откровено да повторят.

Водещ: Тъй като кандидатствате за главен прокурор, искам да чуя вашето мнение по повод това, което възмути изпълняващия длъжността главен прокурор господин Найденов? Става дума отказът на един прокурор, господин Ненков да протестира тази присъда, която беше по делото САПАРД. И тъй като въпросът е безкрайно интересен, моля ви да кажете вашето мнение? Има ли причини за възмущение от господин Найденов?

Сотир Цацаров: Аз не зная има ли причини за възмущение от господин Найденов. Ще ви дам съвсем точен отговор за позицията си след малко. Преди това искам да кажа следното. За да познаваш и да дадеш, хайде да го нарека така, професионално мнение по делото, трябва най-малкото да познаваш какво има вътре в делото. Говоря с уговорката, че наличното вътре в делото е това, което на мен ми и е известно от медиите, защото аз нямам достъп до него. Оттам насетне искам да кажа следното. И това е позицията ми. По това дело има огромна поляризация на общественото мнение или въобще на позициите в обществото. Тази поляризация е ясна. Защо в България не са, а в Германия вече са. Нали, тя се очертава най-общо казано от тези два полюса. Но по това дело има една огромна поляризация на доказателствените тези и от там на правните тези. На едната страна е тезата на прокуратурата и тезата на първоинстанционния съд, който очевидно я възприе. На другата страна е тезата на защитата и тезата на новата присъда на вазивната инстанция, на Апелативния съд, който очевидно възприе противната теза. Този спор в обществото с правото, този спор на тези точно по това дело не трябваше да има точката или края сложена по този начин. Това е моето убеждение. Краят трябваше да дойде по съвсем друг начин. В тази страна има една върховна съдебна инстанция, която е в състояние да отсъди, грубо казано кой крив, кой прав. Ако ние разполагахме с възможността да има решение на Върховния касационен съд, то щеше да сложи точка на всички спорове. Ако това решение потвърдеше позицията на Апелативния съд и разбира се на защитата, можехме да кажем и щяхме да кажем категорично: провал на прокуратурата. Но оттеглянето на протеста минира възможността тази поляризация на тезите да бъде разрешена от този, чието решение не се коментира, а се изпълнява. Поне така е в една демократична страна. Но аз имам чисто, как да ви кажа, професионално съжаление, че не можах да прочета това, което ще напише Върховният съд. Всичко друго са две поляризирани тези.

Водещ: Така. Заместник-главният прокурор Тонева смята, че нещата могат да бъдат върнати в изходна позиция.

Сотир Цацаров: Не мога да коментирам.

Водещ: Добре. Да чуем мнението на господин Сарафов по тази история със САПАРД. Може ли да кажете какво мислите? Трябва ли прокурорът Стойчо Ненков да бъде наказан, заради това, че се отказа да протестира?

Борислав Сарафов: Аз ще кажа същото, което каза и колегата Цацаров, че не познавам материалите по делото и не мога да коментирам до колко е правилно или не неговото решение за оттегляне на протеста. Но принципната ми позиция, а тя е категорична по този въпрос е, че когато е създаден екип, който работи по едно дело, екипният принцип на работа трябва да бъде водещ и той следва да се съобрази с общото становище на останалите членове на екипа, което не е направено. Т.е. постъпката му е укорима в този аспект.

Водещ: Тъй като нещата трябва да бъдат назовани с истинските им имена за българския преход, аз ще ви помогна да ги поставим в тази политическа плоскост. Понеже слушателите са забравили, не си спомнят, Елеонора Николова в началото на есента пред Националното радио като управляваща тази институция, която се бори с корупцията каза следното за делото САПАРД.

Елеонора Николова: Вие знаете как съдебната система се съпротивлява на всеки опит да се надникне в тяхното канче. Вие знаете как и магистрати, и прокурори бранят своите актове с твърдението, че видите ли има една независимост, която не може да бъде прекрачена. Аз казвам, че това не е точно така, когато става въпрос за важни държавни отношения. В този контекст беше и една много сериозна забележка, трудно е да се каже забележка, това беше една много сериозна критика към нашата държава от страна на директора на европейската служба за противодействие на измамите ОЛАФ, който определи случващото се по делото САПАРД, като нещо притеснително. Това е, как да кажа, дипломатичният език на господин Джовани Кеслер. Но ние също трябва да кажем, че има нещо притеснително. Не знам дали вашите слушатели си спомнят етимологията, начинът по който се движеха тези машини. Вие знаете, че те се закупиха през 90-те години, т.е. в края на социалистическата епоха с пари, с валута второ направление, месопреработвателни мастодонти и след това по невидимите пътища на приватизацията попаднаха първо в свинекомплекса на Георги Гергов. След това се завъртяха през всичките тези приватизирани дружества на Марио Николов и сие. За да бъдат продадени обратно в Германия на смешна цена, пребоядисани, с поставени нови фабрични номера и да ни се върнат вече пак, много скъпи, но този път заплатени с пари от САПАРД. Това е изказът за тези злополучни машини и както знаете немската брънка в лицето на двама висши служители от тази фабрика получиха своите наказания, изтърпяха ги и забравиха затова. Докато инициаторите на това /.../ на машините, докато хората, които използваха средствата по САПАРД по начина, по който преди това използваха цялото национално богатство, стоят ненаказани. В изпълнение на препоръките по последния доклад по механизма за сътрудничество и партньорство на нас ни се препоръчва като държава всички тези наблюдавани дела да бъдат прегледани от европейски магистрати. Аз мисля, че преди да предоставим тези дела на европейските магистрати е редно ние да направим собствения си български прочит и да кажем къде в съдебната система има пробойни - дали това е на ниво събиране на доказателства досъдебно производство, дали пък прокуратурата не се явява изключително слабо звено в този процес, дали пък съдът работи сам за себе си.

Водещ: Българският хелзински комитет остро предупреждава премиера да не си позволява да напада съдии за решение по делото и казва, че тук в този конкретен случай за провала на делото срещу въпросната организирана група, както тя бе заподозряна, Марио Николов - Людмил Стойков, вината би трябвало да бъде понесена от прокуратурата. Тъй като прокуратурата е внесла обвинение с разделени доказателства и обвиняеми по двама, така че да не е възможно осъждането им като организирана престъпна група.

Елеонора Николова: Аз съм съгласна, че трябва да се изчакат мотивите, да се прочета. Още повече, че има една трета инстанция - това е Върховният касационен съд, който все още не се е произнесъл, но който вероятно ще трябва да решава последен този казус. На мен ми е трудно да кажа къде е проблемът. Проблемът е за българската държава и за българското правосъдие, но искам да ви припомня нещо, което се разнася като адвокатски фолклор през последните години. Адвокатите казват, че е много по-лесно да мотивираш един прокурор да сбърка в кавички обвинителния акт, отколкото след това да преследваш три съдебни инстанции.

Водещ: И така. Защо привличаме вниманието ви върху това? Господин Сарафов, бих искала да обсъждаме все още САПАРД, защото все още цялото отвратително минало на кражба, още преди демократичната промяна даже, стои на вниманието на един бъдещ главен прокурор?

Борислав Сарафов: Вижте, относно вътрешното убеждение, аз съм убеден, че то е нещо наистина много важно. Никоя от вас, както и аз не желаем магистрати да се произнасят по други съображения, а не съобразно вътрешните си убеждения. Ще направя едно уточнение, обаче. Вътрешното убеждение на магистрата не трябва да противоречи на фактите. То трябва да бъде в кореспонденция с фактите. В противен случай остава съмнението за нещо гнило. Възможно е в този случай да става въпрос именно такова нещо.

Водещ: Сиреч?

Борислав Сарафов:Сиреч би могло да има и корупционни действия.

Водещ: Г-н Цацаров? Въпреки неудобния локален момент.

Сотир Цацаров: Колегата Сарафов е съвсем прав. Всъщност и третият събеседник, който се намеси в разговора, каза тази теза. Че нещата би следвало да стигнат до върховната съдебна инстанция. И те не стигнаха. Какви са причините за това, можем само да гадаем. А в същото време би ми се искало да концентрирам вниманието върху нещо, което госпожа Николова започна разговора. Че съдебната система е абсолютно ревнива към това някой да надникне в нейното канче. Точно този израз мисля, че беше използван. Проблемът ни, така ми се струва на мен поне, в общодържавен план е, че всеки е ревнив в надникването в канчето му. И понеже ние всички си гледаме в собствената територия и всеки ревниво си дели, пази територията на правомощията си или канчето, както го нарече съвсем сполучливо тя, това е една от причините за недостатъка, за недостатъците и проблемите. Не че е невярно това, че съдебната система пази ревниво своята територия. Но това го правят и всички други държавни органи. С това не прехвърлям отговорността.

Водещ: Напротив, станаха известни постоянните, хронични прехвърляния на отговорността и това вторачване в работата само на съдиите. Докато прокуратурата...

Сотир Цацаров:Това е, как да кажа, система, типология, която се повтаря. Просто имаме една теза, която теза се повтаря по еднакъв начин или се повтаря по противния й начин в зависимост от посоката, откъдето ще тръгне - от една към друга институция, или от първата институция към втората институция. Докато продължаваме по начина, по който всеки обвинява за даден неуспех другия, но не и себе си, или продължаваме по начина, по който хора, вън от съдебната система. Защото под „всеки" имах предвид органите вътре в тази система. Или ако продължаваме по начина, по който хора, вън от тази система, обвиняват за неуспехите крайния елемент в тази система, нещата няма да тръгнат както трябва.

Водещ: Вие току-що говорихте срещу вицето Цветан Цветанов. Току-що вие се изказахте против вицето Цветан Цветанов.

Сотир Цацаров: Току-що се изказах против това, че не бива да се дават оценки, преди да имаме ясна позиция какви са фактите и какво е правото.

Водещ: Не искам да ви отмина и вас, важният...

Сотир Цацаров: Извинете, че ви прекъсвам , ще го повторя за трети път. В конкретния случай правилната теза трябваше да бъде разрешена по съвсем друг начин и никой не трябваше в една нормална държава да си позволи да коментира тази теза, която щеше да стане ясна. За съжаление действията на прокурора минираха тази възможност. Според мен тези действия, тук колегата Сарафов е абсолютно прав, може и да са в съответствие с неговото лично вътрешно убеждение. Но аз се съмнявам, че това дело е било поверено на един-единствен прокурор. Аз мисля, че там е работил екип и този екип едва ли знае това, което е било направено от един негов член.

Водещ: Звучи благовидно.

Борислав Сарафов: Това не е потъпкване на вътрешното убеждение, това е съобразяване с действията на екипа.

Водещ: Няма да бъде справедливо, ако не ви попитаме г-н Цацаров какво мислите, трябва ли един ден, като станете главен прокурор...

Сотир Цацаров: ...Ако.

Водещ: ... да започнете проверка за записите по случая Мишо Бирата или пък Искра Фидосова, която се пазари с г-н Ваньо Танов за един митничар.

Сотир Цацаров: Аз чух, че вие създадохте същия въпрос и на г-н Сарафов.

Водещ: Да, не е справедливо да ви отмина.

Сотир Цацаров: Той ви отговори, че прокуратурата, доколкото му е известно, е вършела такива проверки. На мен не ми е известно дали е вършила, на мен не ми е известно какви са резултатите от тези проверки.

Водещ: А можете ли да обещаете?

Сотир Цацаров: Моля?

Водещ: Да обещаете, че ще се ангажирате с това.

Борислав Сарафов: Ще обещая първо, че ще се запозная с всичко онова, което е налично там. Разбирате ли, аз разсъждавам може би не в насоката, в която, разсъждавам така, както ме е научила професията ми. За да се произнеса по един казус, трябва да видя как изглежда той в съответната прокурорска преписка или дело.

Водещ: Много ви благодаря за участието.

Борислав Сарафов: В момента нямам тази възможност, нямам. Поради позицията, която заемам. Аз съм съдия.

Водещ: Да, безспорно. Благодаря за вашето участие. Сотир Цацаров и Борислав Сарафов., източник: БНР / Focus News