Министерски съвет

Център за превенция и противодействие
на корупцията и организираната престъпност

Кратка давност пази нагласените търгове

Кратка давност пази нагласените търгове

ЯВОР АЛЕКСИЕВ
Институт за пазарна икономика

Дъното. Стигнахме дотам, че се наложи държавни институции да се събират, споразумяват и обявяват, че имат намерение да вършат работата, която се очаква от тях по закон. Нещо повече - стигнахме дотам, че цялата тази драма ни вдъхва надежда.

Става дума за споразумението между Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и прокуратурата, повод за което станаха зачестилите според КЗК "тръжни манипулации" при конкурсите за обществени поръчки. Хубавото на цялата работа е изявената нагласа

да се свърши нещо полезно

Лошото е, че дори да е искрена, волята на тези институции няма да бъде достатъчна.
Още преди 3 г. КЗК констатира, че тръжните манипулации следва да се разглеждат като "частно ограничение на конкуренцията". Тоест фирмите се договарят коя от тях кой конкурс ще спечели и се изсипват в приемната на администрацията с нагласени оферти.
Възможностите на "сътрудничество" между кандидатите в подобни случаи са много: компенсаторни плащания, дългосрочни споразумения за разпределяне на обществени поръчки, въздържане от подаване на оферти, договорено подаване на формални оферти от фиктивни конкуренти, разпределяне на пазари и др.

Според разпоредбите на Закона за конкуренцията подобно поведение е тип картел, тъй като може да доведе до манипулиране на публични търгове, конкурси или процедури за възлагане на обществени поръчки. Аргументът на КЗК и прокуратурата, че на тези нарушения е трудно да се противодейства, обаче е най-малкото несериозен. В крайна сметка водещата обосновка за съществуването на всички институции за финансов контрол, както и на самата съдебна система, е именно недопускането на подобни прояви. А и както стана ясно от изявлението на председателя на КЗК Петко Николов при обявяването на споразумението между КЗК и прокуратурата, много често подобни нарушения стават със знанието или прякото участие и на възложителя.

Сред посочените още през 2010 г. от КЗК противодействия на този тип поведение са: предварителното проучване на пазарите и предварителното изчисляване на очакваните ценови предложения, осигуряване на информация за цените на потенциалните кандидати, събиране на информация за провеждани в миналото подобни търгове и повишаване броя на участниците.

Въпреки детайлно разписаните мерки за идентифициране и противодействие на подобни практики актуалността на споразумението между КЗК и прокуратурата и през 2013 г. води до заключението, че насоките на комисията явно не са били спазвани от възложителите на обществени поръчки. Нещо повече - както ясно се вижда от тези препоръки, всяка една от тях попада в етапа на подготовка за провеждане на една обществена поръчка. Това са все неща, които зависят най-вече от възложителя, т.е. от тези, които се разпореждат с парите на данъкоплатците.

Целият смисъл от обществените поръчки е да се избегнат потоците от държавни пари към близки на управляващите фирми и лица. В текущите текстове на Закона за обществените поръчки (ЗОП) има достатъчно разпоредби, чието спазване може да предотврати преобладаващата част от нарушенията при конкурсите за възлагане на обществени поръчки. Т.е. проблемът е не толкова в самия закон въпреки някои негови недостатъци, колкото в неработещите контролни механизми и най-вече съдебна система.
Това е основната причина, поради която през последните десетина години в общественото съзнание се затвърди впечатлението, че реално понесли отговорност за нарушенията няма. В много случаи това се дължи не на друго, а на бързо изтеклата давност на нарушенията.

Актове за установяване на нарушения по ЗОП се съставят не по-късно от 3 години от извършването на нарушението, т.е. в унисон с т.нар. кратка 3-годишна давност, която принципно важи за периодичните плащания. "Периодично плащане" дори нямаше своя собствена легална дефиниция до май 2012 г. Тогава ВКС приравни давността на административнонаказателната отговорност при нарушение на текстовете на ЗОП с тази за редовните плащания за наем, парно, ток, телефон, вода и т.н.

Неплатената сметка за ток на г-н Иванов има същата давност като обществена поръчка за ремонт и поддръжка на магистрала. Малката разлика е, че парите, с които Иванов плаща сметката си за телефон, са изкарани от самия него, а парите, с които се разпореждат възложителите на обществената поръчка, по закон са на всички други освен на тях самите. Поведението на възложителите отново илюстрира максимата, че най-лесно се харчат чужди пари. Освен това в случая на г-н Иванов става дума за няколко десетки или стотици левове, а при поръчките сумите достигат до десетки и стотици милиони.

Контролните органи

установиха бол нарушения

Сметната палата от години публикува доклади за разходите на огромен брой държавни институции. Подобна роля отскоро изпълнява и държавната финансова инспекция. Дори бегъл преглед на документите разкрива маса случаи на неправомерно изразходвани публични средства чрез обществени поръчки.

В крайна сметка стигаме до извода, че в много случаи възлагането на обществени поръчки не става на принципа на търсенето и предлагането, а на принципа на договарянето и вземането. Причината - провинилите се нямат страх от закона. И няма как да е иначе при неработеща съдебна система.

 

, източник: Т Р У Д