Министерски съвет

Център за превенция и противодействие
на корупцията и организираната престъпност

Докога ще се преструваме?

България със сигурност е една от водещите страни в имитацията на борба срещу корупцията. Ако докъм края на 90-те поне никой не се преструваше, че се бори с корупцията, то след това, от времето на правителството на Костов насам, това се превърна в редовно занимание на всички държавни управления в процеса на присъединяване я към някоя конвенция или към Европейския съюз. Измислят си институции, стратегии, мерки, планове. Румънците, разбира се, ни конкурират. Наскоро един голям билборд в центъра на Букурещ с надписа "Не на корупцията" ме накара да се замисля, че ние всъщност сме доста опитни още от времето, когато се преструвахме, че сме построили социализма - пак с лозунги.

Изследванията показват, че за последните 10 години няма особени промени в броя на рушветите, които се дават. Единственото изключение - с влизането ни в ЕС отпадна митническият контрол и така голяма част от фирмите се освободиха от (част от) "данък митници". При стотиците хиляди подкупчета, които се раздават на катаджии и доктори, както и по-сериозни суми на магистрати и обществени поръчки - от години насам ние си стоим на едни 90-100 присъди на година.

Поредният критичен доклад от Брюксел, ако не друго, е повод за размисъл - реално може ли нещо да се направи.

Дълголетното преструване
През последните години в устрема за имитиране на антикорупционни мерки и реформи отидоха немалко пари, за да се издържат институции, които не противодействат реално на корупцията, а дори в някои случаи я генерират. Като започнем от Комисията за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, минем през БОРКОР и стигнем до инспекторатите в министерствата и областните управи.

Бяха разработени най-различни стратегически документи и планове за действие (правителството направи заявката за поредния). По тях всяка година се прави отчет, в който бедните държавни чиновници се чудят какво точно да пишат, тъй като обикновено няма нищо за отчитане. Всичко това става в името на една-единствена цел - да се заблуди "противникът" (ЕК), че нещо се случва.
По върховете на държавното управление за последните 15 години (откакто започна активното преструване за противодействие на корупцията) трудно можем да открием стратег с визия, реален план за действие и желание да бори корупцията. Нито дребната, нито едрата. Никой не се реши да вложи същата политическа енергия, която например видяхме хвърлена в строежа на магистрали или измислянето на енергийни проекти, също генератори на корупция.

Единственият спорт, в който управляващите се раздават докрай, е разследването (без успех) на предходните управляващи, вече станали опозиция. Това, разбира се, има известен ефект, ако не върху равнището на корупцията, то поне върху формата. Тя се трансформира - куфарчетата с пари в брой по високите нива намаляват за сметка на по-изтънчените форми - офшорни сметки, търговия с влияние, консултантски договори и други корупционни схеми, характерни за развитите демокрации.

Какво може реално да се направи
Ако погледнем реалистично на това какво може да направят управляващите, ще си дадем сметка, че трябва да приземим очакванията си (и тези на ЕК) за промяна. Наивно е да се мисли за радикални и бързи реформи в една такава корупционна среда, с посредствен (в по-голямата си част) политически елит, със слабо мотивирани и недобре платени служители в правоприлагащите и контролните органи, с обрасла в зависимост съдебна система, с олигархични кръгове, които контролират голяма част от икономиката, медиите и политическите партии. Дори при добро желание и още по-силен натиск от ЕК (спиране на еврофондовете например) съпротивата за реформи по всички фронтове ще бъде още по-силна.

На фона на тази картина съветът на г-н Кристиан Вигенин да не се депресираме изглежда уместен. В смисъл - по-добре да се надяваме на един по-реалистичен сценарии, в който реформите няма да засегнат кой знае какви политически интереси, а обикновеният човек и малкият и средният бизнес ще усетят някаква промяна.

Реформи в здравеопазването и в КАТ, които са основните генератори на масова дребна корупция. В тези две области се дават толкова много подкупи, че (единствено) с разследвания няма как корупцията да бъде преборена. Държавата не разполага с такъв капацитет (разследващ), за да промени реално обстановката. Затова само реформа в начина на функционирането на системите на здравеопазването и тази на контрол по пътищата, насочена към ограничаване възможностите за искане на подкупи и причините за даването им, би имала ефект. Повече технически средства (камери и GPS) за контрол върху полицаите, непрекъснат контрол от инспектората, тестове за интегритет, повече камери по пътищата, спиране за проверка само при явно нарушение.

В здравеопазването, разбира се, нещата са доста сложни. Използването на по-радикални антикорупционни инструменти (например тестове за интегритет) и въвеждането на цялостни системи за интегритет, също ще бъдат важни. Имаме нужда от работещ инспекторат, който да прави реални проверки, механизми за независима експертиза с цел преодоляване на гилдийната солидарност. Позитивният ефект от намаляване на дребната корупция ще е мярка, че България веднага ще се изкачи в различните международни класации за корупция, а думите "широко разпространена" корупция ще отпаднат от докладите на ЕК.

Обществените поръчки: разбира се, там политическите интереси и нуждата да се обслужват обръчи от фирми не могат да се пренебрегнат, но те засягат само част от поръчките. Формулите са много, но може с немного усилия да се измислят редица законодателни и институционални промени, с които да се изпълни препоръката на комисията за "по-опростени и прозрачни процедури за обществени поръчки". Нещо, за което ЕК настоява и в момента.

За целта трябва изработването на политики, фиксирани в примерно петгодишните планове с дългосрочни цели, ясни индикатори за успех и подкрепени финансово. Те не трябва да бъдат променяни от правителство на правителство. Това, разбира се, е начин за управление, който изглежда непознат в нашите географски ширини, но ще се наложи да прибегнем до него, ако искаме реална промяна по отношение на корупцията, поне на ниско ниво. В противен случай ще продължим да четем скучноватите, но обективни доклади на комисията и да се молим да не ни застигне някой щастлив ден гръцкият сценарии.

Авторът е старши експерт по социология и криминология в Центъра за изследване на демокрацията. Беше зам.-министър на вътрешните работи в служебния кабинет.

Автор - Филип Гунев