Министерски съвет

Център за превенция и противодействие
на корупцията и организираната престъпност

Натиск отвън не стига за операция “Чисти ръце”

Няма защо политикът да се отрича от приятеля, а да има вътрешни етични спирачки.

Имам много силно очакване за демонстриране на нов морал. Големият проблем,разбира се, е, че не е възможно да се промени моралът в политиката, без да се промени моралът в общността.

Идеята на БОРКОР за промяна в Закона на конфликт на интереси, според която политиците да декларират личните си връзки, е стъпка в посока налагане на морални норми. Това обаче е само нормативна стъпка, която може да зададе рамка, но не би могла да реши в дълбочина проблема с незаконното облагодетелстване с обществени пари например. Няма нищо лошо в предлаганата стъпка, тя донякъде е отговор на натиска от много места. В момента този натиск е овладян от "България без цензура" - става въпрос за операция "Чисти ръце". Не знам дали предложението на БОРКОР е част от операцията, но със сигурност е отговор на силните политически очаквания в момента. Няма как да не се предприеме нещо в тази посока. Въпросът е дали това, което ще се предприеме, ще доведе до повече етика или пък до повече избирателна репресия на този, който не е на власт, и този, който е от другата страна.

Начинът не е това. Начинът е да се инвестира в моралното развитие на младите хора, във въвеждането на дилемите и казусите като основен образователен метод в училище. Трябва да се научат и възрастните хора, колкото и да им е трудно, да мислят в категорията на етични конфликти за случващото се с тях. Трябва публичните личности да си дадат сметка колко деликатна е материята на правото и на неизбежните обвързаности, които имат. Очевидно е, че всички са свързани с всички в България. Въпросът е трябва ли да се разсекат тези връзки, трябва ли хората да се отрекат от приятели, познати, партньори, за да се занимават с публични дейности, или трябва да се научат да управляват тези отношения по добър и етичен начин, да си поставят вътрешни граници. Наивна е фантазията, че може етичният проблем да бъде решен само с налагането на външни граници - с този не си говори, с онзи не прави бизнес, влизаш в конфликт на интереси в този и този случай, е наивна. Добре е, че някой се захваща с тази материя на етичната регулация, с конфликтите на интереси.

Това е по-добре, отколкото да има само наказателна репресия, но не е достатъчно. Границата трябва да е вътре в умовете. Дилемите минават през всеки човек, през вътрешния му свят, и колкото и външни граници да сложиш, ако няма вътрешна регулация, ако хората не осъзнаят етичния конфликт, отново и отново ще има конфликти, това е многократно доказано. Разбира се, че без да има морално развитие на индивидите, на групите и на общностите, където огромна роля имат семейството, църквата, училището, медиите, няма никакъв шанс. Каквито и страшни операции "Чисти ръце" да бъдат проведени, каквито и директни институции за регулация да измисляме.

Впрочем не съм забелязал драматично нахлуване на морал в политиката, по-скоро има говорене за морал. И той дойде под натиска на моралното говорене на улицата, на протестната вълна, която мина и отмина. Очакването обаче остава. Имам много силно очакване за демонстриране на нов морал. Големият проблем, разбира се, е, че не е възможно да се промени моралът в политиката, без да се промени моралът в общността. Много наивна е фантазията, че може да дойдат едни добри, почтени, всеотдайни и морални политици, без ние да свършим трудната работа като група, като общност, т.е. да развием себе си като морални общности, чрез морална регулация, а не чрез наказателна репресия. Няма как промяната да да стане само в част от общността.

Разбира се, че лидерството е важно и то трябва да зададе нов стандарт. Но когато общността функционира примитивно - отграничава провала от себе си, отказва да види собствените си двойни стандарти и разчита само на лидерите си, това, което лидерите правят, е да експлоатират очакването за наказание на лошите. Т.е. проявяваме една особена разновидност на "политиката на спасението", която наричам политика на наказваща репресия.

Под огромен натиск например е поставена прокуратурата, към която всички се обръщат с идеята да обвини някого. Общностите, които се провалят в това да се регулират по морален път, искат да има други виновни за провала. Те отново и отново се провалят, тъй като отказват да се държат почтено, след което започват да се оглеждат кой трябва да бъде арестуван или изпратен в затвора. Точно това правят и българските политици, и то много видимо. Много малък е капацитетът на политическата класа да отговори на големите очаквания. Ако не се случат процесите на морално развитие, на етична дискусия, на справяне с конфликтите, с неравенствата, с противоречията в живота чрез мисленето им през етични казуси, няма как да се случи морална трансформация и при политиците.

Автор - Харалан АЛЕКСАНДРОВ