Министерски съвет

Център за превенция и противодействие
на корупцията и организираната престъпност

Изказване на Елеонора Николова, и.д. директор на ЦППКОП

 


Уважаеми г-н Председател, 
Уважаеми госпожи и господа министри, магистрати и членове на Консултативния съвет,
I. Съвсем накратко ще маркирам съществените моменти от предоставения ви доклад, съдържащ проект на модел на решение в обществените поръчки и предложените правнообвързани и технически мерки за тяхната реализация.
Консултативният съвет със свое решение от 21.02.2012 г. възложи на Центъра първия проект за анализи и представяне модел на решение в областта на обществените поръчки.
В предоставената ви съкратена версия на доклада ще намерите достатъчно информация за принципа БОРКОР и за обстоятелството, че заложен като стандарт на работа в ЦППКОП, той позволи да се осъществят редица анализи, на база на които се предлага и моделът на решение.
От м. март 2012 г. до м. октомври 2012 г. привлечените от поверените ви ведомства служители преминаха поетапно индивидуално обучение, което продължава и понастоящем, и бяха в състояние до края на годината да обработят огромно количество информация. Държа да подчертая, че многобройните и различни анализи бяха осъществени преди окончателно да е готов софтуерът на Центъра. Като приложение към доклада ние представяме само част от анализите, които илюстрират установените слаби места в 12-те процедури по ЗОП, систематизирани в 56 групи /списъци и каталог/. Тук искам да внеса едно изключително съществено уточнение, като се аргументирам с пример: в одитен доклад на Сметната палата, отнасящ се до процедурите по ЗОП, проведени в Столична община за периода 1.01.2010 г. до 30.09.2011 г., се съобщава, че при 69% от проверените процедури са били установени нарушения и слабости. Високият брой нарушения всъщност е индикатор на слаби места, потенциално улесняващи корупционни действия. В тази връзка установените нарушения не могат да бъдат обявени за корупционни прояви! Според предварителна преценка на анализаторите, корупционният риск възлиза на 20% или повече, пресметнато според общия обем на поръчката.
Решението на Консултативния съвет да възложи анализ и модел на решение в областта на обществените поръчки е навременно и далновидно, тъй като темата отдавна е във фокуса и на вниманието на ЕК, която е твърдо решена да въведе електронните обществени поръчки в рамките на целия Европейски съюз до средата на 2016 година. Амбициозното решение се води от убеждението, че електронните обществени поръчки имат важно стратегическо значение. Чрез насърчаване на конкуренцията на вътрешния пазар те могат значително да допринесат за опростяване на процедурите, намаляване на разходите и подобряване на резултатите в областта на поръчките /по-ниски цени, по-високо качество/. Така се създава възможност за намаляване на съществената административна тежест, което облекчава в еднаква степен бизнеса и държавата.
Предимствата не могат да останат незабелязани, въпреки това електронните обществени поръчки досега представляват само 5-10% от всички провеждани в ЕС процедури. Корея вече е преминала изцяло към електронни обществени поръчки и към 2007 г. спестява над 4,5 милиарда щатски долари. В Бразилия 80% от процедурите за обществени поръчки се осъществяват по електронен път. Примерите показват необходимостта от действие от страна на Европейския съюз, който трябва да е обезпокоен за конкурентоспособността на европейските предприятия.
Мерките, които предлагаме да се предприемат, водят до редуциране на слабите места и с намаляване на техния брой ще се очертае възможността реално да се ограничат корупционните моменти. Засега корупционните действия потъват в общото море на установените нарушения, в огромната си част представляващи административни нарушения от процедурно естество.
II. Говорейки за модела на решение, ние можем да очертаем четири стълба:
А. Техническа част на модела на решение за електронно възлагане на обществени поръчки, състоящ се от шест платформи, които взаимодействат помежду си и подпомагат всички фази от изпълнението на процедурата, включително преди и след възлагане на обществената поръчка.
Ние сме ви предоставили информация за 6-те платформи, които предлагаме, и искам да уточня, че платформите „е-мониторинг" и „е-одит" са изцяло български принос. За останалите 4 платформи ще адаптираме техническа спецификация на вече разработени версии.
За тях малко по-обстоятелствено ще говори г-н Ролф Шлотерер.
Б. Събиране на данни за разкриване на корупция.
За да бъдат установени слаби места и преди всичко, за да бъдат установени схемите на корупция, следва допълнително да се вземат предвид данни и документи, които са в икономическа взаимовръзка, но остават извън обсега на Закона за обществените поръчки. Тези данни и информация са неизбежно необходими за целите на мониторинга, одита и изпълнението на сравнителния и форензик анализи. Те служат за стратегии за разкриване и на съпътстващи сделки, които „компенсират" предварително договорените изпълнители на процедури по ЗОП. Освен това тези данни съдържат неизползван досега статистически материал и имат голямо значение за приемането на стратегически политически и икономически решения, както и улесняват разработването на стандарти.
В. Активно включване на органите за контрол и надзор.
Активното включване на контролните и надзорни органи предполага комплексни технически, организационни и методологични компоненти и поради тази причина следва да се разглежда като самостоятелен стълб на модела на решение. Основният акцент пада върху двете платформи за одит и мониторинг. Там се намират преди всичко инструментите за надзор и контрол.
Големият брой установени нарушения на процедурите и големият брой жалби и оплаквания, свързани с решенията на възложителите, са в рязък контраст с разкритите на практика случаи на корупция, резултат от дейността на надзорните и контролни институции.
Поради това една от препоръчаните мерки е включването на контролните органи като активни участници и ползватели на електронните платформи за възлагане, които обезпечават различни изходни предпоставки за контрол и надзор спрямо сегашната практика.
Г. Подготвителни и подсигуряващи законови и организационни мерки.
Четвъртият стълб на модела на решение съдържа съпътстващи мерки, които могат да се реализират още преди въвеждането на техническите решения.
Съпътстващите мерки се подразделят в следните две области:
1. Предварителна квалификация
2. Централни служби за възлагане на обществени поръчки.
Тези две области се състоят от независими пакети от мерки, които са от съществено значение за успеха на модела на решение, тъй като представляват предпоставка за реализиране на техническото решение и чрез взаимодействие насочват към него, както и покриват онези слаби места, които не са или са покрити частично от техническото решение. 
По изрично настояване на г-н Шлотерер използваме понятието „предварителна квалификация", като термин, добил устойчивост в другите страни на ЕС.
Понятието, което е познато в нашата страна, е пререгистрация. На практика по този начин се осъществява разделяне на административните от специфичните и качествени съставни елементи в рамките на дадена процедура по възлагане на обществена поръчка.
Процедурата по предварителна регистрация е независима от поръчката, предхожда процедурите по възлагане и се извършва съгласно стандартизирани, съответстващи на необходимостта критерии и според типичните за дадена поръчка изисквания. Повече подробности за тази мярка ще въведе г-н Шлотерер, защото тя ще се реализира съгласно германската „най-добра практика". Само ще очертая с две думи безспорните предимства:
- преустановява се наблюдавания подход за елиминиране на фирми от процедурите по ЗОП чрез въвеждане на дискриминационни изисквания, нямащи никакво отношение към доброто изпълнение или качеството на услугата; 
- намалява се административната тежест на възложителя, дава се възможност акцентът да се постави върху качественото изработване на заданието и обективната оценка на офертите на участниците в процедурите;
- тази идея предварително среща горещо одобрение на браншови организации и НПО-та, защото именно голяма част от слабите места са установени при упражняване на определената от закона „ оперативна самостоятелност".
Създаването на централни служби за възлагане на обществени поръчки следва една тенденция, която се наблюдава в цяла Европа. През 2011 г. вече 5,73% от обявените обществени поръчки са проведени от централни служби. По този начин се елиминира значимата зависимост на възложителя от външни консултанти. При анализите, осъществени в ЦППКОП, се установява, че значителна част от слабите места са свързани с недостига на компетентност в областта на ЗОП. При скоро разразилия се скандал във фонд „Научни изследвания", се установи, че в по-голямата си част комисиите, които са преглеждали документите за допускането на проектите, са съставени от хора без какъвто и да е административен капацитет и знания. При повече от 3000 възложители в България това далеч не е учудващо. Поради това, като съпътстваща мярка препоръчваме създаването на централни служби за възлагане на обществени поръчки, които разполагат със специално обучени служители, запознати са с националните и международни стандарти, както и с правните и технически предпоставки. Повече подробности по тази мярка ще докладва г-н Шлотерер.
Предварителната квалификация, създаването на централни служби за възлагане, тяхната работа, наред със законовите основания са важни организационни и правни съпътстващи мерки за електронните платформи в обществените поръчки и предпоставка за техническото изпълнение на модела на решение, защото както централните служби, така и сдруженията за предварителна квалификация са предвидени като активни потребители на платформите.
Преди да предоставя думата на г-н Шлотерер, без когото този анализ и модел на решение не биха могли да се реализират, искам да допълня, че в приложението „Организационни мерки", приложение № 3, стр.3, като мярка В 3.3 предлагаме реда, по който следва да продължи работата по въвеждане на мерките, а именно: в срок от една седмица да се предложи създаване на работна група за изработване на план за реализация. Предлагаме планът за реализация с данни относно необходимите разходи, отговорните институции и необходимия период от време да бъде изработен в срок до 28.02.2013 г., след което да бъде докладван на ново заседание на Консултативния съвет.
Благодаря за вниманието!