Министерски съвет

Център за превенция и противодействие
на корупцията и организираната престъпност

Информация за изпълнението на препоръките от Доклада на ЕК по Механизма за сътрудничество и оценка, относно мерките от компетентността на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП), които са заложени в Пътната карта за 2014 година, приета с Решение № 326 на МС от 21.05.2014 г.

   I. По отношение на препоръката Да се повери на една-единствена институция задачата да координира борбата с корупцията, да подпомага и координира усилията в различните сектори".

   Работна група подготвя устройствен документ на държавната институция с контролни, координиращи и аналитични функции.

 

   Ръководството на Центъра възложи на екип от анализатори извършване на първоначален анализ относно възможности за корупционни практики в различни обществени сектори, с цел дефиниране на различни рискови зони. Въз основа на определените рискови зони, Центърът последователно извършва цялостни антикорупционни анализи, насочени към разработване и предлагане на комплекс от мерки за превенция и противодействие на слабите места /факторите/, благоприятстващи извършването на корупционни деяния. Определени са и систематизирани няколко основни рискови зони с корупционен потенциал. Извършени са потенциални анализи на корупционните области. Основни критерии при определяне на рисковите зони са значимостта на рисковия потенциал за прояви на корупция, обемът на генерираните финансови обороти, както и свързаността им с наличие на преки и непреки заплахи за националната сигурност, вследствие на извършените корупционни практики в тези зони. Като допълнителни критерии за определяне на рисковите зони и сектори са актуалността на корупционните проблеми в тях и обеществената нетърпимост спрямо тези практики. В резултат на анализа бяха определени няколко рискови зони със съответните им подзони:

   • Зона „Стратегически и национално значими сектори" с подзони - „Енергетика", „Здравеопазване", Съдебна система" и „Правоохранителни органи", „Земеделие и гори", Регионално развитие и местно самоуправление", „Транспорт, транспортна и комуникационна инфраструктура".

   • Зона „Финансово-икономически сектор", с подзони - „Европейски фондове и програми", „Икономика, приватизация, конкуренция и монополи", Приходни и контролни органи" и „Финанси".

   • Зона „Сектори с потенциал за генериране на кризи и обществено напрежение, породено от корупционни практики и влошена организационна среда", с подзони - „Нелегална миграция и бежанци", „Държавен резерв и военновременни запаси", „Бедствия, аварии и катастрофи от екологичен и стихиен произход", „Киберсигурност и електронно управление".

 

   Обекти на анализ в определените рискови зони са както нормативната база (българска и на ЕС), така и цялостната дейност на органи и организации, където съществува повишен корупционен риск.

   Завършена е работата по няколко проекта, анализиращи състоянието, причините и условията, създаващи предпоставки за корупционни практики. По проектите са изготвени и предоставени в Министерски съвет разширени доклади, съдържащи конкретни мерки за редуциране и отстраняване на възможностите за корупция.

   1. Доклад „Модел на решение за обществените поръчки" (http://borkor.government.bg/bg/page/437)

   2. Доклад „Анализ на причините и условията, създаващи предпоставки за прояви на корупция при изпълнението на ОП „Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 и предложения за внедряване на мерки за превенция на установените корупционни практики" (http://borkor.government.bg/bg/page/459)

   3. Доклад „Анализ на нормативните актове и процедурите при концесиониране в Република България" (http://borkor.government.bg/bg/page/458)

 

   Понастоящем са сформирани проектни екипи, които извършват цялостни анализи в следните области:

   1. Анализи на нормативната база, процедурите и мерки в областта на лекарствата и лекарствената политика, както и медицинските изделия.

   2. Анализ и мониторинг на Публична инвестиционна програма „Региони в растеж", във връзка с усвояването на отпуснатите от правителството 500 мил. лева. Мониторингът ще бъде осъществен чрез публичен избор, съгласно одобрена методология на 100 обществени поръчки.

   3. Анализира се нормативната база и нуждите от промени в работата на ТЕЛК при отпускането на инвалидни пенсии.

   4. Анализ на методиката за ценообразуване на фотоволтаичните централи и ВЕИ.

 

   В средносрочна перспектива се планира:

   1. Разработване на методика за определяне на интегритет, както и усъвършенстване на методологията за определяне на корупционния риск в държавните и общински структури.

   2. Анализ на схемите за националните плащания и доплащания в областта на общата селскостопанска политика.

   За нуждите на извършваните анализи в ЦППКОП се събира цялата относима информация за действащите нормативни актове - регламенти и директиви на ЕК, национална правна рамка - закони и подзаконови нормативни актове, изследват се отношенията в организационен и технически аспект, извършва се анализ на конкретни случаи и се взаимодейства с други компетентни органи, имащи отношение към съответните рискови сектори.

 

   През юли т.г. е създадено структурно  звено в ЦППКОП за: координиране; подпомагане; огласяване на резултати и поддържане на независима система за наблюдение, анализ и актуализация на мерките по изпълнение на „Стратегията за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност".

 

   За тази цел е изградена система за сътрудничество с широк кръг структури на гражданското общество (НПО, браншови организации и др.); с научни институти и организации; с централни и мести държавни институции.

   Проведени са координационни срещи с областни управители и техни представители, Главния инспекторат и инспекторатите от различните министерства.

   ЦППКОП е извършил обучения на служители от различни ведомства (ДАНС, Агенция за малки и средни предприятия, централни контролни и одитни институции и др.) по прилагане на мерки за противодействие на корупцията, както и за електронните обществени поръчки. Представена е и методологията на Центъра.

 

   Едно от основните направления на работата на ЦППКОП през 2014 г. е свързано с изпълнение на дейностите, възложени от Министерски съвет на Република България с Постановление № 262 от 21.11.2013 г. - съгласуване на всички законопроекти, съобразно функционална компетентност в областта на превенция на корупцията (http://borkor.government.bg/bg/pubs/8). За целта, със заповед на директора на Центъра бяха утвърдени „Вътрешни правила за работата на анализаторите от ЦППКОП по съгласуването на проекти. Към настоящия момент за становища в Центъра са постъпили четиридесет и четири. Около 60% от направените предложения от страна на ЦППКОП са приети.

 

   II. По отношение на препоръката „Да предприеме стъпки за намаляване на риска от корупция в процедурите за възлагане на обществени поръчки, като ги направи по-прости и по-прозрачни."

 

   На базата на представения и одобрен от КС на ЦППКОП доклад „Модел за решение на обществените поръчки", ЦППКОП внесе в МС конкретни предложения в ЗИД на ЗОП.

   „Моделът на решение" е базиран върху интервенционна система от мерки, в т.ч. шест електронни онлайн платформи за възлагане на обществени поръчки, с координирано и целенасочено взаимодействие. От една страна, мерките обслужват и оптимизират процеса на възлагане, от друга - превантивно осигуряват отстраняването на „слаби места" на корупцията, и от трета - допринасят за утвърждаване на върховенството на закона, за издигане откритостта и прозрачността, компетентността и етичното поведение до равнището на административна норма.

   През м. април т.г. Народното събрание прие окончателно новия Закон за обществените поръчки, като в него са включени редица текстове, предложени от ЦППКОП. Всички процедури ще бъдат публикувани на интернет страницата на възложителите, като освен това няма да се закупуват тръжни документации, а всеки ще може да ги свали от сайта на възложителя. Прието бе разработването на електронни платформи, което е значима стъпка към въвеждане на електронни обществени поръчки. Тези действия ще доведат  до електронно провеждане на процедурите по ЗОП, което ще гарантира прозрачност на действията на възложителите.

   Решението на ЦППКОП за създаване на централни служби за възлагане присъства в Национална стратегия за развитие на сектора обществени поръчки 2014-2020 година, одобрена от правителството. В Стратегията се предвижда разширяване на стоките и услугите, които ще се търгуват през Централния орган за обществени поръчки /ЦООП/, както и създаването на подобен орган, който да обслужва общините.