Министерски съвет

Център за превенция и противодействие
на корупцията и организираната престъпност

ЦППКОП инициира дискусия за ограничаване на корупционните рискове при отпускане на пенсиите за инвалидност

ЦППКОП инициира дискусия за ограничаване на корупционните рискове  при отпускане на пенсиите за инвалидност

Ограничаването на корупционните практики и злоупотребите при отпускане и промяната на пенсиите за инвалидност бе темата на работна среща-дискусия, инициирана от ръководството на ЦППКОП, която се проведе на 29 април. Анализатори на Центъра, представители на държавни институции и неправителствени организации очертаха корупционните рискове и обсъдиха механизмите за подобряване на контрола при отпускането на инвалидни пенсии.

Това е втора работна среща по проекта на ЦППКОП „ТЕЛК и инвалидни пенсии", който има за цел да идентифицира „слаби места" в нормативните актове и процедурите, регулиращи дейността на териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и отпускането на инвалидните пенсии. След анализ, базиран на използваната в ЦППКОП методология, ще бъдат предложени конкретни мерки за ограничаване на „порталите на корупция". 

Елеонора Николова, и.д. директор на Центъра, акцентира в своето експозе върху ефективността на превантивните антикорупционни мерки пред „скъпото и трудно наказателно преследване". „Проектът е в съзвучие с констатациите на ЕК, която също препоръчва подобряване на контролните механизми при отпускането на инвалидните пенсии", обоснова Николова избора на темата. Съгласно Мярка 5.21 от актуализацията за 2015 г. на Националната програма за реформи на Република България в изпълнение на стратегията „Европа 2020" (НПР), която е тясно обвързана с Конвергентната програма, е заложено разработване на антикорупционни мерки при отпускане на инвалидни пенсии. Документът бе приет на 29.04.2015 г.

Изпълнителният директор на Агенцията за хора с увреждания Минчо Коралски посочи като основен проблем съществуващия модел за определяне на нетрудоспособността, според който преценката на ТЕЛК се базира на здравно досие, изготвено от трети лица, въз основа на което те вземат решение само в рамките на 10-15 минути. Определянето на общия процент на нетрудоспособността в момента се извършва чрез кумулативно събиране на процентите от отделните заболявания. Коралски обърна внимание, че освен медицинската оценка на хората с увреждания, която се извършва от ТЕЛК, е необходимо и изготвянето на социална оценка на тези лица, „които не желат да бъдат третирани цял живот като пациенти". Според него нетрудоспособността трябва да се определя към професията на хората с увреждания, а не да затваря изобщо достъпа на тези лица до трудовия пазар.

Коралски очерта като корупционнен риск ниското заплащане на лекарите, които работят в ТЕЛК и невъзможността те да упражняват професията си и на друго място. Предоставянето на пари в брой за закупуването на предписаните медицински изделия (например протези или инвалидни колички) вместо ваучери също е корупционен риск, смята той.

Изказването на Коралски в подкрепа на възможността на членовете на ТЕЛК да работят и на други места, бе подкрепено от Петя Малакова, държавен експерт в отдел „Трудово право и обществено осигуряване" към Министерство на труда и социалната политика /МТСП/. Според нея при възникване на казус, при който пациенти на тези лекари се явят за освидетелстване пред ТЕЛК, няма пречка те да си направят отвод. Малакова отбеляза последните промени в Кодекса за социално осигуряване (в сила от 1 януари 2015 г.), които предвиждат при отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване една трета от изискуемия осигурителен стаж да бъде действителен; както и да не се отпуска социална пенсия за инвалидност като втора пенсия.

Председателят на Института за семейна политика Христина Христова поздрави ръководството на ЦППКОП за избора на обществено значимата тема. Тя посочи, че „бъдещето е в поощрителния подход към работодателя" - облекчаване при наемането на хора с увреждания. Тя отбеляза, че в България има достатъчно добре развита система от привилегии за хора с увреждания - данъчни, винетки, места за паркиране и др., което само по себе си е корупционен риск. Според Коралски „универсален ключ към тази система от привилегии е именно свидетелството от ТЕЛК".

Елеонора Николова запозна гостите с аналитичните методи на Центъра, с помощта на които ще се извърши системен анализ на съществуващата нормативна база, както и до каква степен са транспонирани европейските правни норми у нас. Тя декларира готовността на ЦППКОП да работи за внедряването на стандарти, които ще ограничат корупционните рискове и ще оптимизират управленските решения.