Министерски съвет

Център за превенция и противодействие
на корупцията и организираната престъпност

ЦППКОП и Съветът за административна реформа организираха форум за оценка на въздействието на законодателството

ЦППКОП и Съветът за административна реформа организираха форум за оценка на въздействието на законодателството

„Качеството на законодателството е в пряка връзка с възможностите за корупционни практики. Колкото по-обоснован, по-ясен и справедлив е един закон, толкова по-малко са и вратичките, които той отваря за корупция. И обратно - създаването на двусмислени, лошо разписани правни норми благоприятства корупцията". Констатацията на и.д. директора на ЦППКОП Елеонора Николова бе направена в рамките на кръгла маса на тема:   „Оценка на въздействието на законодателството", която са проведе на 8 юли в София. Организатори на форума бяха ЦППКОП и Съветът за административна реформа към МС.

Поводът за кръглата маса бе приемането на промените в Закона за нормативните актове, които ще влязат в сила в началото на ноември 2016 г., с които за първи път се въвежда изискване за оценка на въздействието на законодателството. Изискването предстои да се прилага спрямо законодателната инициатива на Министерски съвет и на народните представители.

„Не всички закони служат еднакво добре на хората, не всички от тях трябва да съществуват днес, независимо какви  са били техните цели и генезис. Оценката на въздействието е необходима, когато се приема един закон, за да знаем  отношенията, които той регулира; има ли управленски алтернативи; необходима ли е изобщо нормативна промяна и трябва ли тя да се случи на ниво закон", каза Антон Герунов, началник на политическия кабинет на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи и секретар на Съвета за административна реформа. Той акцентира върху необходимостта да се предвидят ефектите от приемането на законите - икономически, социални, демографски, върху околната среда и др. Г-н Герунов допълни, че след 5-годишен период една последваща оценка на законодателния акт ще даде отговор на въпроса дали законът е изпълнил целите си и има ли смисъл от него.

Антон Герунов посочи пример от опита на Великобритания, където оценката на въздействието на законодателството е „ефективен и лесно приложим публичен инструмент". През 2010 г. тогавашното правителство анализира 6 000 правни норми, които регулират стопанската дейност с цел да се установи доколко те са в полза на гражданите и бизнеса. Констатирано е било, че 2 000 закони пречат на бизнеса и те биват премахнати; 2 000 са били оценени като смислени, но подлежащи на реформа предвид променените условия;  останалите 2 000 са били оценени като  „добри закони", които изпълняват целите си и подпомагат гражданите и фирмите.

Опитът на Народното събрание във връзка с оценката на въздействието на законодателството бе представен от доц. Антоний Гълъбов - съветник в кабинета на председателя на Парламента. Той посочи като сериозен проблем при изготвянето на оценката „демаркационната линия между управленска логика и политическа воля". Доц. Гълъбов обясни: „Ние сме в състояние много бързо да идентифицираме законопроект с високо равнище на риск, но тогава се изправяме на всяка стъпка пред това, което се нарича политическа воля. Не можем да спрем законодателната инициатива на народните представители; не можем да ограничим волята и свободата им. Ако един народен представител или група народни представители искат да внесат определено предложение за изменение и допълнение в закон и успеят да спечелят необходимото мнозинство в Народното събрание, ние не можем да кажем, че това ще нанесе щети". Според доц. Гълъбов решението при идентифициране на рисков потенциал в законопроект на депутат е да бъде изисквана последваща оценка на въздействието.

В дискусията с експозе на тема: „Качеството на законодателството като елемент от понятието за правова държава" се включи Иванка Иванова, директор на Правната програма на Институт „Отворено общество": „Ние не сме в бизнеса с краставици и домати; не може да има първо, второ и трето качество на един закон. Един закон или отговаря на определени характеристики - направен е публично, направен е след демократична процедура, направен е след обществено обсъждане; ясно е какви цели преследва - и тогава той е закон.... или просто не е закон и тогава държавата не е правова". Г-жа Иванова се базира на доклад на Венецианската комисия от 2011 г. и практика на Европейския съд по правата на човека, в който се дефинират 25 индикатори за определяне на една държава като „правова държава".

Представителят на неправителствената организация посочи риск при прилагането на Закона за нормативните актове: мигриране на законодателната инициатива към депутатите (тенденция в последните две-три години).  „Вторият голям риск е свързан с факта, че ние нямаме орган, който накрая да каже приетият закон отговаря ли на тези принципи за правовата държава или не. Ако по-голяма част от уредбата, която в момента е Закон за нормативните актове, беше конституционна уредба, тогава Конституционният съд щеше да се произнася по тези въпроси", обясни Иванка Иванова. Тя представи и резултатите от национално представително изследване на общественото мнение, което „Отворено общество" е направило през 2015 г. и се базира на показателите от Доклада на Венецианската комисия.

В рамките на форума Елеонора Николова представи данни за анализираните от ЦППКОП законопроекти на изпълнителната власт. От края на 2013 г. Центърът изготвя становища във връзка с корупционни възможности в  законопроектите. В периода ноември 2013 - юли 2016 г. са анализирани 167 законопроекта; по тях са направени общо 500 предложения. МС е разгледал 331 антикорупционни предложения, от които са приети 148, което е 45 процента от общия им брой.

„През последните години отчитаме повишаване на процента на възприемане на нашите предложения - ако през 2014 г. процентът е 37,5, то през 2015 г. е 41 на сто, а от началото на  2016 г. до днешна дата са приети 53 процента от предложенията на ЦППКОП", каза Николова. Според нея това показва, че ЦППКОП бива оценяван като полезен партньор от другите ведомства, а същевременно се повишава и експертизата на специалистите в Центъра.

 

Тук може да се запознаете с презентациите на участниците в кръглата маса: