Министерски съвет

Център за превенция и противодействие
на корупцията и организираната престъпност

ЦППКОП изготви анализ на антикорупционните стратегии и институции в Република България

Дейността на изградените в България органи по превенция, противодействие и борба с корупцията не съответства в пълна степен на международните стандарти, утвърдени в Конвенцията на ООН за борба с корупцията. Институционалната рамка у нас е разпокъсана и липсва координация между отделните структури. Антикорупционните органи са недостатъчно независими, с недостатъчен капацитет, а отговорността се размива между тях. Изводът е на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП) и се съдържа в доклад на тема: "Анализ на органите по превенция и противодействие на корупцията в Република България".

Друга констатация е, че липсва институция с ясен ангажимент към разследване на корупцията по високите етажи, което е основна препоръка на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, неизпълнена от 2007 г.

В програмната си реч пред Народното събрание премиерът Борисов се ангажира до края на годината да бъдат изпълнени всички 17 препоръки към страната от мониторинговия доклад на Европейската комисия и да бъде приет изцяло нов антикорупционен закон. Предвижда се създаването на единен антикорупционен орган на основата на действащата Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество.

"Изготвихме този доклад, за да подпомогнем изпълнителната власт при вземане на управленско решение. Целта ни е да се въведат международни стандарти в дейността по превенция и противодействие на корупцията, да се оптимизира структурата на отделните институции и да се подобри качеството на нормативните актове и процедурите", обясни Елеонора Николов, и.д. директор на ЦППКОП. Според нея по този начин ще се минимизира корупцията и ще се възвърне доверието на гражданите, които са неудовлетворени от липсата на резултати.

Експертите на ЦППКОП препоръчват решението за създаване на антикорупционен орган да се базира на сериозен анализ на потенциала на съществуващите институции, разпределението на компетентностите и  отговорностите между тях. "Анализът трябва да изпреварва управленското решение. Опитът показва, че копирането на чужди модели без предварителен анализ и фетишизирането на "добри практики" често се проваля поради липса на реална оценка на тукашните политически, икономически, социални и културни условия", каза Елеонора Николова.

Нейните думи се потвърждават и от становището на ЕС, изложено  в Доклада за борба с корупцията: "........Създаването на специализирани служби за борба с корупцията - независимо дали работата им е фокусирана върху превенцията или репресивните мерки, или върху двете - не е панацея....Всяка държава - членка трябва сама да решава какви институционални структури за борба с корупцията може да са необходими в нейния национален контекст в зависимост от мащабите и естеството на корупцията в страната, конституционната и нормативната уредба, традициите, връзката с други национални политики, цялостната институционална рамка и др.„

Анализаторите на Центъра препоръчват ако се създава нов антикорупционен орган, то той да бъде "позициониран равно отдалечено от трите власти и да има висока степен на независимост, като своеобразен „остров на интегритет и компетентност".  Независимостта на структурата трябва да се гарантира и с прозрачен избор на политически безпристрастен ръководител с безупречна професионална репутация. Необходимо е и солидно финансово и персонално обезпечаване.

В доклада се препоръчва ревизиране на сега действащата Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията 2015 - 2020 г. или изготвяне на нова Стратегия след извършване на цялостен анализ и мониторинг върху изпълнението на дейностите от страна на отделните звена.  Анализът на ЦППКОП показва следния парадокс - съществуват два стратегически документа, приети с решение на Министерски съвет в рамките на малко повече от месец, които уреждат по различен и противоречив начин институционалната система в България.  Стратегията ограничава превенцията на корупцията само до лицата с публични длъжности, като игнорира ролята на превантивно звено, което да извършва секторни анализи (което е изискване на Конвенцията на ООН). Посочва се също, че правомощията на създаденото ново звено - Национален съвет по антикорупционни политики към МС почти изцяло се дублират с тези на ръководния орган на ЦППКОП - Консултативен съвет. И двата органа са създадени за изпълнение на 2 поредни национални стратегии, едната от които е вече отменена.

"Наблюдаваме липса на всякаква управленска логика, на последователност в стратегическите решения и действията по тяхното изпълнение. Проблемът в България е липсата на системен подход, липсата на предварителен анализ на въздействието на стратегическите документи. Има и чести промени в законодателните актове. Възприетият у нас подход "на парче" е и причина за неудовлетворителните резултати", обобщи Елеонора Николова.

ЦППКОП има нов възложител на проект - Университетът по архитектура, строителство и геодезия. От учебното заведение са поискали анализ на риска с цел идентифициране на възможности за корупционни практики, оптимизиране и модернизация на дейностите, повишаване на качеството на предлаганото образование и привеждането му в съответствие с изискванията на модерния строителен бизнес и съвременните световни стандарти.

Същевременно Центърът работи и по идентифициране на съществуващите корупционни рискове и практики при осъществяване на контролната и санкционната дейност на администрацията. Изследват се 213 закона, както и 85 подзаконови нормативни документи, регулиращи контролни и санкционни правомощия на 11 общини. Резултатите и от двата проекта ще бъдат публично оповестени на интернет страницата на институцията.    

 

Тук може да се запознаете с доклада на ЦППКОП по темата: