Министерски съвет

Център за превенция и противодействие
на корупцията и организираната престъпност

ЦППКОП организира дискусия за алтернативните мерки на административно наказание

ЦППКОП организира дискусия за алтернативните мерки на административно наказание

Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП) организира на 26.09.2017 г. дискусия на тема „Алтернативни мерки на административно наказание". В дебата се включиха изявени юристи - проф. д-р Петя Шопова,  преподавател в катедра „Наказателно-правни науки и сигурност" към Юридическия факултет на Русенски университет „Ангел Кънчев"; проф. д-р Дарина Зиновиева,  специалист по административно право в Института за държавата и правото при БАН и преподавател в НБУ; гл. асистент Светлин Антонов,  ръководител на катедра „Наказателно-правни науки и сигурност" към Юридическия факултет на Русенски университет „Ангел Кънчев"; д-р Валентина Караганова,  експерт в Националния институт по правосъдие и дългогодишен специалист по затворническо/пробационно дело.

Дискусията бе в резултат на изпълнението на проект на ЦППКОП - анализ на тема „Идентифициране на съществуващи корупционни рискове и практики при осъществяване на контролната и санкционна дейност на администрацията. Модел на решение". Анализаторите на Центъра идентифицираха проблеми при упражняването на контролните и санкционни правомощия на администрацията.  Като „слабо място бе посочена „Липса на алтернативни мерки на административно наказване", поради което бяха направени следните предложения: „МЯРКА 25: Да се разшири каталогът от административни наказания чрез предвиждането на алтернативни мерки за наказване, които да се прилагат самостоятелно или в съвкупност с други административни наказания, като например полагане на общественополезен труд."  и „МЯРКА 26: Да се предвиди възможност при неплащане на наложените глоби в срок да се прилага алтернативната марка - полагане на общественополезен труд."

Поради съществуващите различни гледни точки по темата,  ръководството на ЦППКОП покани за участие в дискусията експерти в административното, наказателното и пробационно право. Освен позициите на присъстващите, бяха дискутирани и писмени становища от доц. д-р Ралица Илкова, специалист по наказателно право и преподавател в СУ "Св.Климент Охридски" и адвокат Огнян Велев, доктор по право, гл. асистент  по наказателно право в БАН.  

Проф. Шопова поздрави екипа от дирекция „Координация, съгласуване и взаимодействие"  за изготвения доклад, който посочва недостатъци в нормативната база, в правоприлагането, както и по отношение на човешкия фактор при упражняването на контролната и санкционна дейност на администрацията. Тя препоръча министрите да се запознаят с доклада, а предложението за регламентиране на полагането на обществено полезен труд да се изпрати до парламентарната комисия по правни въпроси и Министерство на правосъдието.

Проф. Шопова подкрепи идеята за регламентиране на полагането на общественополезен труд като административна мярка, като я определи като "възстановителна мярка с корекционен елемент".  Тя посочи, че „чрез прилагането ще се възстанови справедливостта в обществото", защото събираемостта на глобите е много ниска, дори невъзможна при определени хипотези и категория лица.  Проф. Шопова обясни, че практиката в Европа, както и в България сочи, че общественополезен труд се полага в обекти на социалната среда-болници, детски и старчески домове, паркове, музеи и др.

В подкрепа на предложението на ЦППКОП се изказа и д-р Валентина Караганова, която още през 2003 г. е изследвала европейския опит в прилагането на мярката общественополезен труд. „Допустимо е прилагането на мярката и като самостоятелно наказание", каза експертът. Тя изтъкна, че пробационната служба разполага с 12-годишен опит в прилагането на мярката, както и с необходимия капацитет, компетентност и експертиза. Д-р Караганова цитира справка от 2011г., която показва, че са били отработени 7,5 млн. лева в полза на обществото чрез полагането на общественополезен труд.

Проф.Дарина Зиновиева и  гл.асистент Светлин Антонов също подкрепиха въвеждането на мярката. "Безвъзмездният труд в полза на обществото ще допринесе във висока степен по отношение на целите на генералната превенция. Тази мярка помага в това че обществото вижда, че нещо се случва с хората, които извършват правонарушение", каза гл.асистент Светлин Антонов.  Той допълни, че може да се въведе практиката на много европейски страни и САЩ - в случай, че нарушителят не плати наложената му глоба, то той да положи обществено полезен труд, а ако откаже да изпълни и тази санкция, тогава да се пристъпи към неговото задържане. Експертът посочи, че лично под негово ръководство за период от 13 години са положени над 300 000 часа безвъзмезден труд.

В писмено становище доц. д-р Ралица Илкова обстойно съпоставя положителните и отрицателни страни на тази мярка като административно наказание и счита, че „този акт неминуемо следва да подлежи на съдебен контрол", което може „да  забави много във времето влизането му в сила и пораждането на целените от администрацията правни последици". Същевременно тя посочва, че        е „необходимо каталогът от санкции по ЗАНН да се актуализира - особено по отношение на непълнолетните лица и допустителите, като се предвидят нови, модерни видове наказания, съобразени с европейските тенденции в областта на административното наказване, чрез които да се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция, като се избегнат трудностите, свързани с изпълнението на сега уредените наказания".

Гл. асистент  Огнян Велев изразява мнение, че въпросното административно наказание, макар и под различно име, съществува в арсенала от санкции, с които борави българското административно-наказателно право. Той препоръчва възприемането на подход, при който санкцията да бъде изрично упомената в чл. 13 от ЗАНН, като подробно се разпише нейното съдържание - минимален и максимален брой часове на безвъзмездния труд, времеви период, в който да бъдат вместени въпросните часове, естество на труда и т.н. „С убеденост може да се твърди, че тази санкция има капацитета да изпълнява значима роля в сферата на административното наказване, като предоставя несъмнена възможност за постигане на възпитателен ефект по отношение на правонарушителите", се посочва в писменото становище на гл. ас. Велев. Според него е „напълно логично възприемането на подход, при който изпълнението на санкцията безвъзмезден труд в полза на обществото, да бъде поверено на пробационната служба, доколкото последната е натоварена с изпълнението на едноименната пробационна мярка".

И.д. директорът на ЦППКОП Елеонора Николова обяви в заключение, че „всяка мярка в доклада на Центъра е едно откритие" и допълни, че при добра воля може да се изработят законодателни промени по съответния ред по отношение на регламентирането на административното наказание „полагане на общественополезен труд " в България. Според нея това би било стъпка напред към оздравяването на държавата, възстановяване на чувството за справедливост у гражданите и повишаване доверието им в дейността на институциите.