Министерски съвет

Център за превенция и противодействие
на корупцията и организираната престъпност

ЦППКОП предлага мерки за реформиране на системата на медицинските изделия

Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП) предлага цялостен модел от основни и спомагателни мерки с цел ограничаване на корупционните рискове в системата на медицинските изделия. Предложенията целят усъвършенстване на националното законодателство в областта, подобряването на надзора на пазара, повишаването на контрола в системата на здравеопазването, актуализирането на стратегическите документи, както и противодействието на корупцията на ниско ниво.

Експертите на ЦППКОП са изработили мерките след възлагане от Министерски съвет в изпълнение на Плана за действие по препоръките на Доклада на ЕК за 2017 г. в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка (Мярка 38 „Идентифициране на възможности за корупционни практики във връзка с доставката и употребата на медицински изделия").

Медицинските изделия обхващат широк спектър от продукти - от пластири, контактни лещи, тестове за бременност, до стоматологични запълващи материали, рентгенови апарати, пейсмейкъри, гръдни импланти, заместители на тазобедрената става и др.

„Докладът съдържа предложения за цялостна реформа на тази сфера, която е подложена на сериозен корупционен натиск. Анализаторите са идентифицирали значителен брой проблемни зони и слабости, свързани с действащата регулаторна рамка във връзка с надзора на националния пазар и употребата на медицински изделия в болничната и извънболничната помощ", каза Елеонора Николова, и.д. директор на ЦППКОП. Тя допълни, че дефицити са открити също при дейността на контролните органи, както и на ниво длъжностни лица, имащи отношение към надзора на пазара, търговията и употребата на медицинските изделия.

ЦППКОП препоръчва изработването на единен регистър на медицинските изделия и изменение на Закона за медицинските изделия (в сила от 2007 г.).  Експертите мотивират предложението с факта, че в момента разграничаването им е въпрос на субективна преценка от различните компетентни органи. „Качеството на медицинското изделие и неговата безопасност трябва да са на преден план. Например ако съм пациент, който доплаща немалка сума от джоба си за определено имплантируемо медицинско изделие, ще искам да получа информация за произхода на изделието, за производителя, за дистрибутора. Колкото по прозрачен  и проследим е този процес, толкова по-спокойни ще са и пациентите", коментира Елеонора Николова.

В доклада се посочва и необходимостта от засилване на контрола и надзора в сектора, съгласуваност в действията на държавните органи, повишаване на координацията между централните и местни органи във връзка с упражняването на контрола. ЦППКОП предлага и стандартизация на всички документи за внос и търговия с медицински изделия, изисквани от държавните органи (Агенция Митници, НАП, Министерство на икономиката, Изпълнителна агенция по лекарствата). Целта е да се осигури проследимост на търгуваните медицински изделия.

„Отправната ни точка бе, че търговията с медицински изделия не следва да се разглежда като бизнес сделка, а преди всичко като предоставяне на качествена услуга, която ще подобри здравето на пациента или дори ще спаси живота му. По данни на Изпълнителната агенция по лекарствата в България има 1100 търговци на едро с медицински изделия. За сравнение търговците с лекарствени продукти са 379", посочи Николова.

В разработката на Центъра се цитират данни на Евромонитор Интернешънъл („Medical devices market in 2016") за търговията с медицински изделия в световен мащаб  - годишно се реализират средно около 315 млрд. долара печалба, докато в рамките на вътрешния пазар на ЕС този показател е около 96 млрд. долара. Оказва се, че за България няма точна и пълна информация за финансовия и продуктов обем на вноса на медицински изделия от ЕС и извън ЕС, както и за реализираните продажби на едро и дребно с медицински изделия вътре в страната и по групи стоки. Същевременно по данни на Евростат  през 2014 г. България е била на водеща позиция в ЕС по дял от средствата за здравеопазване, заделени за плащания към търговците на дребно и доставчиците на медицински стоки - около 42 %.  

В доклада на ЦППКОП детайлно са проучени добри практики от страни-членки на ЕС, САЩ, Русия, азиатски държави и др. Проведени са срещи с водещи експерти от държавни институции, висши учебни заведения, пациентски организации и др. В рамките на проекта през месец септември ЦППКОП организира и кръгла маса на тема „Корупционни рискове при доставката и употребата на медицински изделия", която бе подкрепена от Фондация „Конрад Аденауер" и Министерство на здравеопазването. Специален гост на събитието бе д-р Франк Бьоме,  прокурор в отдел „Наказателно преследване на корупцията" в Министерство на правосъдието и защита на потребителите на ФРГ, който представи пред участниците немския опит в областта на превенцията и противодействието на корупцията в здравеопазването.

Докладът на ЦППКОП е изпратен на Министерство на здравеопазването и Националния съвет по антикорупционни политики, както и на партньорите по проекта.

Тук може да се запознаете с краткия доклад на ЦППКОП по темата: