Министерски съвет

Център за превенция и противодействие
на корупцията и организираната престъпност

Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

 

На основание чл. 32, ал. 6 и във връзка с чл. 34, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност съгласува представения проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИДНК) със следните бележки и предложения:

 

1. По отношение на § 10, т. 3 от проекта, изменящ разпоредбата на чл. 248а, ал. 5 от НК:

Със законопроекта е направено следното предложение за редакция на чл. 248а, ал. 5 от НК:

„Чл. 248а. (5) Ако деецът, лицата или дружествата по ал. 2 е получил средствата, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години."

Съдържанието на ал. 2, към която е извършено препращане, е:

„Чл. 248а. (2) Същото наказание се налага и на онзи, който представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да бъдат получени средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се дофинансират проекти, финансирани със средства от тези фондове."

Анализът на мотивите към законопроекта установи, че са аргументирани единствено измененията в чл. 248а, ал. 3 от НК, но не и тези по чл. 248а, ал. 5 от НК. Измененията в чл. 248а от НК не са свързани с въвеждане на изисквания на европейското законодателство, а произтичат от съдебната практика и целят разширяване на наказателноправната защита на определени обществени отношения.

Промените в чл. 248а, ал. 5 на НК („В ал. 5 след думата „деецът" се добавя „лицата или дружествата") съдържат неяснота кои са „лицата и дружествата" по ал. 2 (чл. 248а, ал. 2 от НК), тъй като въпросната ал. 2 не визира „лица и дружества". Отделно от това е неясно кои са средствата по ал. 5.    

Предвид горното, считаме за обосновано измененията в ал. 5 на чл. 248а от НК да бъдат прецизирани по начин, който недвусмислено да пресъздава волята на законодателя по отношение на този вид престъпно деяние.  

Конкретното ни предложение за редакция на чл. 248а, ал. 5 от НК е следното:

„Чл. 248а. (5) Ако в резултат на деянието по ал. 2 са получени средства фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се дофинансират проекти, финансирани със средства от тези фондове, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години".

Предложение:

Да бъде прецизирано предложението за изменение на чл. 248а, ал. 5 от НК по описания по-горе начин.

 

2. По отношение на § 11 от проекта, с който в Глава седма от Особената част на НК се създават нови чл. 260а - 260в:

От мотивите към законопроекта е видно, че целта на транспонирането на Директива 2014/57/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба (Директива за пазарната злоупотреба) е предвиждането на наказателноправни санкции, като израз на по-силно обществено въздействие в сравнение с административните санкции, предвид обстоятелството, че безпроблемното функциониране на пазарите на ценни книжа и доверието на обществеността в тези пазари са необходими предпоставки за икономически растеж и благоденствие. В мотивите е отчетен фактът, че пазарната злоупотреба вреди на целостта на финансовите пазари и разколебава доверието на обществеността, поради което инкриминирането на най-тежките форми на пазарна злоупотреба цели поставянето на ясни прагове за видовете поведение, които се считат за особено неприемливи. Посочено е, че действията, свързани със злоупотребата с вътрешна информация, нейното незаконно разкриване и манипулирането на пазара от лице, работещо във финансовия сектор или в надзорен или регулаторен орган, засягат в голяма степен целостта на пазара, стойността на финансовия инструмент и им причиняват значителни вреди.

 

2.1. Предвид изложените в мотивите аргументи и след анализ на предложените редакции на чл. 260а - 260в от проекта (§ 11 от същия), както и при съпоставка с текстовете на Директивата (приложена таблица за съответствие), е установено, че са налице непълноти при транспонирането на текстовете на чл. 3, параграф 2 от Директивата, в частта относно придобиването или разпореждането с финансов инструмент „за сметка на трета страна", и на чл. 3, параграф 6 от Директивата, на който съответства предложението по чл. 260а, ал. 5 от проекта.

 

2.1.1. От съдържанието на законопроект е видно, че предложените редакции на чл. 260а, ал. 1 и ал. 2 от НК не отчитат двете възможности, регламентирани в чл. 3, параграф 2 от Директивата, а именно че злоупотреба с вътрешна информация е налице, когато дадено лице разполага с вътрешна информация и я използва, като придобива или се разпорежда за собствена сметка или за сметка на трета страна. Текстовете на чл. 260а, ал. 1 и ал. 2 от НК визират единствено извършването на действия от името на дееца (т.е. за собствена сметка).

С цел пълно синхронизиране с изискванията на Директивата, считаме за необходимо разгледаните две правни норми да бъдат допълнени с израза „за собствена сметка или за сметка на трета страна". Предлагаме следните варианти на редакции:

„Чл. 260а. (1) Който придобие или се разпореди за собствена сметка или за сметка на трето лице, пряко или косвено с финансови инструменти, като противозаконно използва вътрешна информация, отнасяща се до тях и от това са настъпили немаловажни вредни последици..."

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който придобие или се разпореди за собствена сметка или за сметка на трето лице, пряко или косвено, с финансови инструменти, като противозаконно използва вътрешна информация, отнасяща се до тях..."

Предложение:

Да се допълнят разпоредбите на чл. 260а, ал. 1 и ал. 2 от НК с израза „за собствена сметка или за сметка на трето лице".

 

2.1.2.  Предложена е следната редакция на чл. 260а, ал. 5 от НК:

„Чл. 260а. (5) Който въз основа на вътрешна информация склонява другиго да придобие или препоръчва на друго лице да подаде, измени или отмени нареждане за финансов инструмент, за който се отнася вътрешната информация и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до две години."

Чл. 3, параграф 6 от Директивата, който е първоизточник на предлаганото с проекта изменение, е следният:

„За целите на настоящата директива препоръчване или склоняване на друго лице да участва в злоупотреба с вътрешна информация е налице, когато лицето разполага с вътрешна информация и:

а) препоръчва, въз основа на тази информация, друго лице да придобие или да се разпореди с финансови инструменти, за които се отнася тази информация, или склонява това лице да извърши такова придобиване или разпореждане; или

б) препоръчва, въз основа на тази информация, друго лице да отмени или измени нареждане относно финансов инструмент, за който се отнася тази информация или склонява друго лице да извърши такава отмяна или изменение."

Считаме за необходимо да отбележим, че разграничителната линия в текстовете на чл. 3, параграф 6, буква „а" и буква „б" от Директивата се основава на факта дали е подадено нареждане за действие с финансов инструмент: буква „а" посочва изпълнителни деяния относими към фазата, предшестваща подаването на нареждане, тъй като деецът склонява или препоръчва на трето лице да придобие или да се разпореди с финансов инструмент, докато буква „б" изброява изпълнителни деяния, осъществявани при наличие на вече подадено нареждане от страна на третото лице (да отмени вече подадено нареждане или да измени вече подадено нареждане).

При съпоставка на текста от Директивата и на предложеното в проекта на НК изменение е установено, че в българската правна норма не са предвидени формите на изпълнително деяние „препоръчва на друго лице да придобие или да се разпореди с финансови инструменти, за които се отнася тази информация", „склонява друго лице да извърши такова разпореждане", „склонява друго лице да отмени или измени нареждане относно финансов инструмент, за който се отнася тази информация".

При допълване на разпоредбата по посочения по-горе начин, текстът на чл. 260а, ал. 5 от НК би добил следната редакция:

„(5) Който въз основа на вътрешна информация склонява друго лице или препоръчва на друго лице да придобие или да се разпореди с финансови инструменти, да измени или отмени нареждане за финансов инструмент, за който се отнася вътрешната информация, и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до две години.

В тази връзка, намираме за необходимо предложената редакция на чл. 260а, ал. 5 от НК да бъде допълнена по начин, който да предвиди и изброените по-горе форми на изпълнителното деяние на престъплението „злоупотреба с вътрешна информация".

Предложение:

Да бъде прецизиран чл. 260а, ал. 5 от проекта (§ 11 от ЗИДНК) по начин, който да съответства напълно на чл. 3, параграф 6, буква „а" и „б" от Директивата, като в хипотезата на правната норма бъдат предвидени и следните форми на изпълнителното деяние - „препоръчва на друго лице да придобие или да се разпореди с финансови инструменти, за които се отнася тази информация", „склонява друго лице да извърши такова разпореждане", „склонява друго лице да отмени или измени нареждане относно финансов инструмент, за който се отнася тази информация".

 

2.2. Отделно от посоченото по-горе, считаме за необходимо разглежданата разпоредба на чл. 260а, ал. 5 от НК да бъде преосмислена от гледна точка изясняване на същността на понятието „склоняване" - дали представлява състав на подбуждане към престъплението злоупотреба с вътрешна информация, в който случай следва да отпадне възможността от това да настъпят вредни последици (подбуждането е формално престъпление), или е подбудителство като форма на съучастие към деянието по чл. 260а, ал. 6 от НК и тогава не е необходим самостоятелен състав.

Изясняването на горното би допринесло за правилното и законосъобразно прилагане на наказателноправната разпоредба.

Предложение:

Да бъде преосмислена разпоредбата на чл. 260а, ал. 5 от НК по начин, от който безспорно да проличава същността на деянието „склонява" - дали е състав на подбуждане към престъплението злоупотреба с вътрешна информация, или е подбудителство като форма на съучастие към деянието по чл. 260а, ал. 6 от НК. 

 

2.3. Проектът съдържа следното предложение за редакция на чл. 260а, ал. 7, т. 3 от НК:

„Чл. 260а (7) Наказанието е лишаване от свобода от две до пет години и глоба от хиляда до три хиляди лева, когато деянието по ал. 1, 2 и 3 е извършено:

3. ако е в големи размери."

Считаме, че с оглед изясняване на действителния смисъл на разпоредбата на т. 3 е необходимо същата да бъде допълнена с израза „причинената вреда" и да добие следната редакция:

„3. ако причинената вреда е в големи размери".

Предложение:

Текстът на чл.260, ал. 7, т. 3 да бъде допълнен с израза „причинената вреда", при следната редакция на разпоредбата: „3. ако причинената вреда е в големи размери".

 

2.4. Предложените редакции на чл. 260а, ал. 1 и 2 от НК боравят с понятията „пряко и косвено" придобиване или разпореждане с финансови инструменти, а чл. 260в, ал. 2 от НК - с термина „фиктивно средство".

Анализът на законопроекта води до заключението, че дефиниции на посочените изрази не са предвидени, а е необходимо да бъдат регламентирани, с оглед постигане на изчерпателност на правната уредба и създаване на предпоставки за непротиворечива съдебна практика.

Предложение:

В чл. 93 от НК да бъдат предвидени дефиниции на понятията „пряко" и „косвено" придобиване или разпореждане с финансов инструмент и на „фиктивно средство".

 

3. По отношение на § 13, т. 1 от проекта, с който се създават ал. 3 и ал. 4 в чл. 309 от НК

Предложените редакции на ал. 3 и ал. 4 са следните:

„(3) Когато деянието по ал. 1 е извършено, за да се докаже, че съществуват или не съществуват или че са прекратени или изменени права върху акции, дялове от търговско дружество или част или цяло търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

(4) Когато с деяние по ал. 3 са причинени щети в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години. Съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7."

В мотивите към законопроекта по повод описаните изменения е посочено, че целят „засилена наказателноправна защита на укоримата деятелност, добила популярност в обществения живот под наименованието „кражба на фирма", както и следното:

„С предлаганите разпоредби в чл. 309 от НК се предвиждат два квалифицирани състава на документното престъпление: тогава, когато документното престъпление се извършва най-общо с цел да се установи контрол върху чуждо юридическо лице се предвижда наказание „лишаване от свобода" за срок от една до шест години. Така предложеният квалифициран състав е на формално престъпление и не държи сметка дали от деянието са претърпени имуществени вреди. В случаите обаче, когато такива са претърпени, те са в особено големи размери (равни или повече от 140 МРЗ) и деянието представлява особено тежък случай се предлага наказанието да бъде „лишаване от свобода" за срок от една до десет години, като едновременно с това да има възможност за налагане на наказание „конфискация" и/или „лишаване от права"."

От обстоятелството, че систематично място на двете нови разпоредби е установено в чл. 309 от НК, следва изводът, че същите са квалифицирани състави именно на документното престъпление с предмет частен документ. Необходимо е да се отчете и възможността „кражбата на фирма" да бъде извършена и посредством съставяне или подправяне на официален документ от длъжностно лице.

С оглед горното, считаме за удачно анализираните два квалифицирани състава да намерят систематичното си място в наказателноправната норма по чл. 310 от НК. По този начин ще бъдат обхванати хипотезите на „кражба на фирма", както посредством частен, така и посредством официален документ и ще бъде осигурена цялостна наказателноправна защита спрямо посоченото обществено опасно посегателство.

Предложение:

Предлаганите два квалифицирани състава да бъдат уредени систематично в наказателноправната норма по чл. 310 от НК.

 

 

С уважение,

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА,

 

В.и.ф. ДИРЕКТОР НА ЦППКОП