Министерски съвет

Център за превенция и противодействие
на корупцията и организираната престъпност

Относно: Проект на Закон за противодействие на тероризма

 

На основание чл. 32, ал. 6 и във връзка с чл. 34, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност съгласува представения проект на Закон за противодействие на тероризма (ЗПТ) със следните бележки и предложения:

 

1. По отношение на чл. 21, ал. 2 от проекта на ЗПТ:

Предложената редакция на цитираната разпоредба е със следното съдържание:

„Чл. 21 (2) Отказът подлежи на обжалване пред председателя на Апелативния  специализиран наказателен съд или изрично оправомощен от него заместник-председател, който разглежда жалбата незабавно в закрито заседание и се произнася с разпореждане, с което:

1. в случаите по ал. 1, т. 1 - потвърждава отказа или дава разрешение;

2. в случаите по ал. 1, т. 2 - потвърждава отказа или отменя мярката."

Разглежданата норма принадлежи към регламентацията на правилата за вземане и изменение на превантивните мерки по чл. 17, ал. 1 от проекта. Според проекта вземането на превантивна мярка по чл. 17, ал. 1 от законопроекта е предвидено като правомощие на председателя на Специализирания наказателен съд, а право на мотивирано искане за това имат Министърът на вътрешните работи и Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност" (ДАНС - чл. 18, ал. 1 от проекта). В предложената редакция на чл. 19, ал. 5 от проекта е въведен съдебният контрол спрямо взета превантивна мярка в случай на жалба от страна на лицето, като в този случай Апелативният специализиран наказателен съд действа като въззивна инстанция.

В тази връзка, от редакцията на чл. 21, ал. 2 от проекта, а и от съдържанието на представените към него мотиви, не става ясно какви са причините, поради които лицето, спрямо което е взета превантивна мярка, може да обжалва отказ за изменение на взета превантивна мярка пред председателя на Апелативния специализиран наказателен съд, а не пред този на Специализирания наказателен съд. Горното би било обосновано, ако произнасянето по реда на чл. 21, ал. 1 от проекта се извършваше от председателя на Специализирания наказателен съд. Но законопроектът изрично предвижда произнасянето по реда на чл. 21, ал. 1 да е от компетентността на органа, по чието искане е взета превантивната мярка, а именно - Министърът на вътрешните работи или Председателят на ДАНС.

Във връзка с гореизложеното и предвид отсъствието на мотиви в тази насока, както и с оглед минимизиране на риска от противоречие с действащото българско законодателство, считаме, че разглеждането на жалбата по чл. 21, ал. 2 от проекта следва да е от компетентността на председателя на Специализирания наказателен съд, а не от компетентността на председателя на Апелативния специализиран наказателен съд.

Предложение:

Да бъде преосмислена регламентираната в чл. 21, ал. 2 от проекта компетентност на председателя на Апелативния специализиран наказателен да разглежда и се произнася по жалба срещу отказ за изменение на взетата превантивна мярка.

 

2. По отношение на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на проекта

Цитираната разпоредба дефинира понятието тероризъм по следния начин:

„§ 1, т. 1. „Тероризъм" е всяко деяние по чл. 108а, ал. 1 от Наказателния кодекс, с цел да се създаде смут и страх в населението или да се заплаши, или да се принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции, както и деянията по чл. 108а, ал. 2 - 4, ал. 6 и 7, чл. 109, чл. 110, ал. 1, предложение шесто, чл. 110, ал. 2, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс."

Разпоредбата на чл. 108а, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) регламентира основния състав на престъплението тероризъм и предвиденото за извършването му наказание. Съгласно цитираната разпоредба на НК, специфичната цел (да се създаде смут и страх в населението или да се заплаши, или да се принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции) е въздигната в признак от субективна страна за съставомерността на деянието.

Поради тази причина считаме, че преповтарянето й в разглежданата дефиниция по § 1, т. 1 не е необходимо и е възможно да доведе до противоречиво тълкуване на разпоредбата.    

Предложение:

Да бъде преосмислена дефиницията на понятието „тероризъм", предложена в § 1, т. 1 от ДР на проекта, в частта преповтаряща съставомерната цел на престъплението тероризъм по чл. 108а, ал. 1 от НК.

 

3. По отношение на § 9, т. 2, б. „б" от Преходните и заключителните разпоредби на проекта 

С цитираната разпоредба в чл. 4 на Закона за специалните разузнавателни средства се създава ал. 2 със следното съдържание:

„Чл. 4. (2) В случаите по ал. 1, когато специалните разузнавателни средства се прилагат по отношение на дейности, свързани със защитата на националната сигурност в случаите на предотвратяване на тежки умишлени престъпления по Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс, не се изготвят веществени доказателствени средства по преценка на компетентните органи по чл. 13, извън случаите по чл. 26-28."

Анализът както на законопроекта, така и на мотивите към него, установи, че не са обективирани аргументи в подкрепа на разглежданото предложение за допълнение на чл. 4 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).

С оглед обстоятелството, че с цитираната нова ал. 2 се разширява хипотезите, при които не се изготвят веществени доказателствени средства при прилагане на специални разузнавателни средства, възниква резонният въпрос относно основанията за регламентираното изключение. Липсата на конкретика по този въпрос в мотивите възпрепятства обосноваването на неговата целесъобразност, а оттам и поставя под съмнение необходимостта от предвиденото изменение на правната уредба.

Предложение:

В мотивите към разглеждания законопроект да бъде аргументирана необходимостта от изключението по § 9, т. 2, б. „б" от преходните и заключителните разпоредби на проекта.

 

 

 

С уважение,

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА,

В.И.Ф. ДИРЕКТОР НА ЦППКОП