Министерски съвет

Център за превенция и противодействие
на корупцията и организираната престъпност

Относно: Проект на Закон за техническия надзор над съоръжения с повишена опасност

 

На основание чл. 32, ал. 6 и във връзка с чл. 34, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност съгласува представения проект на Закон за техническия надзор над съоръжения с повишена опасност (ЗТНСПО) със следните бележки и предложения:

 

1.  По отношение на чл. 14, ал. 2 и ал. 4 от проекта:

Разпоредбата на чл. 14 от проектозакона е със следното съдържание:

„Чл. 14. (1) При осъществяване на дейността си, органите за технически надзор имат право да изискват и да получават от собствениците или ползвателите, работодателите, длъжностните лица, работниците, служителите и други лица всички необходими сведения, документи, помощни средства и персонал, проби и материали за изпитвания и изследвания, данни, сведения, справки и друга информация, както и да издават задължителни писмени предписания, свързани с осъществяваната дейност, със срок за изпълнение.

(2) Председателят на ДАМТН с мотивирана заповед, служебно или по предложение на лицензирано лице, може да спре от експлоатация СПО:

1. в случай, че съоръжението не отговаря на изискванията на този закон и наредбите по прилагането му и  при експлоатацията му съществува опасност за живота или здравето на хората;

2. в изрично определените в този закон и наредбите по прилагането му случаи.

...

(4) Принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Жалбата против мерките по ал. 2 не спира изпълнението им."

Съгласно чл. 11 от проекта, органите за технически надзор са председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), лицата, получили лицензия за осъществяване на технически надзор от председателя на ДАМТН, и лицата по Глава десета от проекта (имащи право да извършват такава дейност по законодателството на държава-членка на Европейския съюз (ЕС), на държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария).

За разлика от ал. 1 на чл. 14 от проекта, регламентираща правото на органите на технически надзор да получават различен вид информация относно съоръженията с повишена опасност (СПО) и да издават задължителни предписания със срок за изпълнение, ал. 2 на разглежданата разпоредба визира специфично правомощие на председателя на ДАМТН да спира от експлоатация СПО при ясно предвидени в закона случаи. Безспорно, описаните правомощия имат природата на принудителни административни мерки (арг. и от ал. 4). В тази връзка и с оглед факта, че подобен тип принуда се прилага в случаите, когато СПО не отговаря на изискванията на закона и наредбите по прилагането му и при експлоатацията му съществува опасност за живота или здравето на хората, както и в изрично определените в закона и наредбите по прилагането му случаи, считаме, че компетентният административен орган следва да издава посочения административен акт в условията на обвързана компетентност, а не както е предвидено в проекта при оперативна самостоятелност („може"). Налице е риск за живота и здравето на хората, който би се реализирал, в случай, че административният орган прецени да не спре от експлоатация СПО.

В тази връзка считаме за необходимо изразът „може" да бъде заличен, а краят на разпоредбата да е със следното съдържание: „принудително спира от експлоатация СПО".

Наред с описаното по-горе, считаме, че изискването за кумулативно наличие на двата описани в т. 1 критерия („съоръжението не отговаря на изискванията на този закон и наредбите по прилагането му и при експлоатацията му съществува опасност за живота или здравето на хората") необосновано стеснява хипотезите, при които следва принудително да бъде спряно от експлоатация дадено СПО. Намираме за резонно подобен тип административна принуда да бъде прилагана при самостоятелното реализиране на всеки от посочените критерии - както в случаите, при които СПО не отговаря на изискванията на закона, без към момента на констатирането да е установена конкретна заплаха за живота или здравето на хората, така и в случаите, когато макар и да отговоря на изискванията на закона, експлоатацията на дадено СПО съдържа описаната заплаха. Поради изложеното, считаме, че изразът „и" следва да бъде заменен с израза „или".

На последно място, намираме за уместно ал. 4 на разглежданата разпоредба да бъде допълнена по начин, от който да става ясно, че принудителните административни мерки са тези, визирани в ал. 2 на чл. 14 от проекта.

Предложения:

1. В ал. 2 изразът „може" да бъде заличен, като краят на разпоредбата придобие следното съдържание: „принудително спира от експлоатация СПО:"

2. В ал. 2, т. 1 след думите „наредбите по прилагането му" думата „и" да бъде заменена с израза „или".

3. В ал. 4 след думите „принудителните административни мерки" да се добавят думите „по ал. 2".

 

         2. По отношение на чл. 16, ал. 2 от проекта:

Разпоредбата е в следната редакция:

„Чл. 16. (2) Заверката по ал. 1 се извършва от правоспособен инспектор към органите за технически надзор, притежаващ образователно-квалификационна степен „магистър" - инженер по съответната специалност."

От съдържанието на ал. 2 не става ясно коя е „съответната специалност"; в останалата част от проектозакона също липсва конкретика по въпроса.

С оглед прецизиране на текста и преодоляване на констатираната непълнота, считаме за уместно на съответното систематично място в проекта да бъде уточнена коя е съответната специалност, описана в ал. 2 на чл. 16 от проекта.

Предложение:

На съответното систематично място в проекта да бъде уточнена коя е съответната специалност, описана в ал. 2 на чл. 16 от проекта.

 

         3. По отношение на чл. 21, ал. 3, т. 3 от проекта:

         Цитираната разпоредба предвижда лицата, които кандидатстват за получаване на лицензия за осъществяване на технически надзор над СПО пред председателя на ДАМТН да приложат към заявлението и „справка от Българския институт по стандартизация за притежаваните актуални стандарти, необходими за извършване на дейността".

         Към настоящия момент Българският институт по стандартизация (БИС) не издава посочения тип справки. Справките, които се издават, са библиографска справка за стандарти и стандартизационни документи в една област и справка за актуалност на стандарти и стандартизационни документи. В законопроекта не е предвидено изменение в съответния нормативен акт, регламентиращ новото правомощие на БИС да издава описания тип справка.

Предложение:

На съответното систематично място в проекта да бъде предвидено изменение в нормативната уредба, регламентиращо новото правомощие на БИС да издава описаната в чл. 21, ал. 3, т. 3 от проекта справка.

        

         4. По отношение на чл. 27, ал. 5 от проекта:

         Цитираната разпоредба е със следното съдържание:

„Чл. 27 (5) Когато при проверките по ал. 1 се установи, че лицензираните лица не спазват обхвата на лицензията или не изпълняват задълженията си по този закон и наредбите по прилагането му, председателят на ДАМТН може да:

1. предпише мерки за отстраняване на нарушенията в подходящ срок;

2. даде ход на производство по налагане на административно наказание;

3. установи и обяви със своя заповед нищожността на документи и заверки, издадени и извършени в нарушение на ал. 1."

         Съгласно ал. 1 на чл. 27 от проекта, председателят на ДАМТН проверява периодично лицензираните лица за спазване обхвата на издадената лицензия и условията, при които са я получили, за изпълнение на задълженията им по този закон и наредбите по прилагането му и за прилагането на системата по качеството.  

С разглежданата ал. 5 се предвиждат определен тип властнически правомощия на административния  орган по отношение на поднадзорните му лица, в случай на установени действия извън обхвата на лицензията или при неспазване на нормативно установени задължения. Тези правомощия следва да се осъществяват при условията на обвързана компетентност, а не при оперативна самостоятелност; дискрецията на административния орган би следвало да обхваща единствено вида на последващо предприеманото действие (т. 1, т. 2 или т. 3), но не и дали да предприеме някое от тях при наличието на посочените в разпоредбата изисквания. От тази гледна точка, употребеният в ал. 5 израз „може" е неудачен и следва да бъде заличен.

Предложение:

В чл. 27, ал. 5 от проектозакона да бъде заличен изразът „може да".

 

5. По отношение на чл. 35, ал. 3 от проекта:

Цитираната разпоредба е със следното съдържание:

„Чл. 35. (3) Когато при проверките се установи, че лицето, вписано в регистъра и получило удостоверение, не спазва обхвата на регистрацията си или не изпълнява изискванията по ал. 1, председателят на ДАМТН може да:

1. предпише мерки за отстраняване на нарушенията в подходящ срок;

2. даде ход на производство по налагане на административно наказание;

3. когато са установени системни тежки нарушения или несъответствие с условията за регистрация, председателят на ДАМТН с мотивирана писмена заповед разпорежда ограничаване на регистрацията или заличава лицето от регистъра."

Считаме употребеният при предвиждането на описаните правомощия израз „може" за неуместен, като в случая важат аргументите ни, изложени в т. 4. по-горе.

Отделно от това, намираме за удачно изразът „не изпълнява изискванията по ал. 1" да бъде преосмислен, тъй като чл. 35, ал. 1 от проекта не съдържа изисквания, а визира „изпълняване на задължения по този закон", а двете не са равнозначни.

Горното е обосновано и предвид факта, че настоящата редакция на разпоредбата с така констатираната неточност в израза „изисквания по ал. 1" не дава яснота за конкретните обстоятелства, при наличието на които председателят на ДАМТН би приложил мерките по т. 1- 3. Посоченото е от съществено значение за законосъобразното осъществяване на държавния надзор и за предотвратяване на възможността превратно тълкуване или неправилно прилагане на закона, които, от своя страна, са предпоставка за проява на корупционен риск.

Предложения:

1. Да бъдат заличени думите „може да".

2. Употребеният израз „не изпълнява изискванията по ал. 1" да бъде преосмислен.

 

6. По отношение на чл. 67, ал. 3 от проекта:

Цитираната разпоредба е със следното съдържание:

„Чл. 67 (3) Документите по ал. 2 се представят с превод на български език."

Документите по ал. 2 се представят пред председателя на ДАМТН в хода на административно производство, инициирано от лица с право да извършват надзор над СПО по законодателството на държава-членка на ЕС, на държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, които желаят да предоставят временно или еднократно услуги по надзор над СПО на територията на Република България.  

Разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от проекта не конкретизира от кого се извърша посоченият превод на български език. Считаме, че текстът следва да бъде коригиран с въвеждане на изискване документите да се представят с официален превод на български език (т.е. такъв, изготвен от заклет преводач). Още повече, че в чл. 72, ал. 1 от проекта се изисква документите да са преведени на български език и легализирани. За да бъде един документ легализиран, той следва да бъде заверен от Консулски отдел към Министерство на външните работи, а за да бъде заверен от посочената администрация, преводът на съответния документ следва да бъде извършен от заклет преводач, т.е. преводът следва да бъде официален.

Предложение:

Чл. 67, ал. 3 от закона да бъде допълнен с изискване преводът на български език да бъде извършен от заклет преводач. 

 

7. По отношение на Глава Единадесета „Административно-наказателна отговорност":

         7.1. Чл. 73 от проекта е със следното съдържание:

„Чл. 73. За невярно деклариране на обстоятелства по този закон виновните лица носят наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс."

Цитираната разпоредба преповтаря разпоредба от Наказателния кодекс и не е с административнонаказателен характер. Поради това се налага изводът, че систематичното й място не е Глава ХІ от проектозакона и предвиждането й е излишно, предвид обстоятелството, че незнанието на закона, в т.ч. и на наказателния закон не извинява. Предвид обстоятелството, че един от принципите на нормотворческата дейност е „без излишество", предлагаме подобна разпоредба да не бъде включвана в проектозакона.

Предложение:

Да бъдат преосмислено съществуването на разпоредбата на чл. 73 от проектозакона.

 

7.2. По отношение на чл. 79, ал. 1 от проектозакона:

В проекта е предложена следната редакция на разпоредбата:

„Чл. 79. (1) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."

От съдържанието на чл. 81, ал. 1, изречение второ и трето, ал. 3 и ал. 4 от проекта е видно, че се предвиждат редица отклонения от общия ред по ЗАНН.

Предвид горното, считаме за обосновано в разпоредбата на чл. 79, ал. 1, in fine от проекта да бъде направено уточнението, че общите правила по ЗАНН ще намерят приложение, доколкото с този закон не е установен друг ред.

Предложение:

Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от проекта да добие следната редакция:

„Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания, доколкото с този закон не е установен друг ред."

 

7.3. По отношение на чл. 79, ал. 2 от проектозакона:

         Цитираната разпоредба е със следното съдържание:

„Чл. 79. (2) При заплащане на глобите и имуществените санкции, наложени за нарушения по този закон, в 14 дневен срок от връчването им, те се дължат в размер от 70 %."

В представените към проекта мотиви липсва аргументация за предвиждането на разглежданата разпоредба. С нея на практика се регламентира квази споразумителен режим, аналог на който може да се открие в редица специални закони, като например в Закона за митниците. Същевременно, предвидена е не редукция на санкцията при признаване на вината на нарушителя, а редуциране на размера на наложената с влязъл в сила правораздавателен акт санкция. Уместно е да се предпочете в проектозакона да намери уредба институтът на споразумението, а не институт на редукция на влязла в сила санкция.

Предложение:

Разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от закона да бъде преосмислена.

 

7.4. По отношение на чл. 81, ал. 3 и ал. 4 от закона:

Цитираните разпоредби са със следното съдържание:

„Чл. 81. (3) При неявяване на нарушителя актът се подписва от оправомощено длъжностно лице от общината или кметството и не се връчва. След връщането на акта в двумесечен срок се издава наказателно постановление, което влиза в сила от датата на издаването.

(4) Когато нарушителят не е открит на адреса, посочен при връчването на акта за установяване на административно нарушение, или е напуснал страната, или е посочил адрес само в чужбина, наказателното постановление не се връчва. Постановлението се смята за влязло в сила два месеца след издаването му."

Член 81, ал. 3, изречение второ от проектозакона предвижда в случаите, когато нарушителят не се е явил пред съответната общинска служба или кметство за връчване на АУАН и АУАН се върне при административнонаказващия орган (АНО), в двумесечен срок от връщането му органът да издаде наказателно постановление, „което влиза в сила от датата на издаването". По описания начин изцяло се дерогира  правото на обжалване на наказателното постановление и нарушителят е лишен от право на защита. По същество, с цитираната норма се регламентира необжалваемост на издаваните в подобни случаи наказателни постановления. Считаме за необходимо в тази връзка да отбележим, че със Закон за изменение и допълнение на ЗАНН (ЗИДЗАНН - ДВ, бр. 77/2012 г. в сила от 09.10.2012 г.) е отменена дори ал. 3 на чл. 59 от ЗАНН, която е третирала необжалваемите наказателни постановления („Не подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително или е присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в специален закон е предвидено друго."). Със същия ЗИДЗАНН (§ 15, т. 1 и т. 2 от заключителните му разпоредби) са отменени разпоредби от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), предвиждащи необжалваемост на определени наказателни постановления, издавани от председателя на ДАМТН - „Чл. 54. (3) Не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 500 лв. или имуществена санкция до 1000 лв. включително" и „чл. 58. (3) Не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба до 600 лв. включително или имуществена санкция до 1000 лв. включително". Отделно от това, необжалваемостта на наказателните постановления като вид изключение от общото правило е касаела единствено случаи, при които е налице нисък размер на наложената санкция, но не и невъзможност за връчване на наказателно постановление на нарушителя.

От гореизложеното може да бъде направено заключението, че чл. 81, ал. 3, изречение второ от проектозакона е в пряко противоречие с разпоредбите на процесуалния закон - ЗАНН, който в чл. 59 гарантира възможността за обжалване на наказателни постановления. В този дух е и константната съдебна практика по прилагането на действащия чл. 59а, ал. 1, изр. четвърто от ЗТИП (Решение 477 от 25.10.2013 г. на РС гр. Смолян по н.о.х.д. № 439/2013 г., Решение № 3633 от 9.08.2013 г. на РС гр. Разлог по н. о. х. д. № 346/2013 г., Решение № 509 от 2.02.2009 г. на РС гр. Благоевград по н. о. х. д. № 782/2009 г.).

Предвид изложеното дотук, считаме за обосновано разпоредбата на чл. 81, ал. 3, изр. второ от проектозакона да бъде заличена.

Аналогични са аргументите ни и за отпадане на чл. 81, ал. 4, изр. второ от проектозакона.

Предложение:

Разпоредбите на чл. 81, ал. 3, изр. второ и на чл. 81, ал. 4, изр. второ от проектозакона да бъдат заличени, предвид противоречието им с действащото законодателство.

 

 

С уважение,

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА,

В.И.Ф. ДИРЕКТОР НА ЦППКОП